Честит ден на Съединението!

Честит ден на Съединението, българи!

Нека си припомним устрема и непоколебимостта на хората, предизвикали Съединението на България! Хора, които въпреки трудностите, не се отказаха, не избягаха, не се самосъжаляваха, а взеха съдбата си в свои ръце! Те въпреки различията си бяха единни. По време на великите събития от есента на 1885 г. българите не се деляха на богати и бедни, на русофили и русофоби, на леви и десни..., защото знаеха, че СЪЕДИНЕНИЕТО  ПРАВИ СИЛАТА! А пред тяхната сила, пред силата на единна България отстъпи целият политически елит на Европа!  Днес съединисткият девиз е не по-малко актуален, а единството не по-малко необходимо на нацията ни.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!


* в началото на статията - картината “Обявяване на Съединението” от А. Жеков

Прочети цялата статия

Как един народ стана нация - символиката на Шипченската епопея

През  1877 г., в дните между 21 и 26 август, се състоят епичните Шипченски боеве. Това са сражения, в които българите доказаха, че са строшили робските окови и че са достойни за своята свобода.

Народът, който едва година по-рано бе готов да побегне под напора на башибозука и дори да предаде своите апостоли в ръцете на тиранина, през август 1877 г. вече знаеше, че "ако би бегали: да мрем по-добре!"

Ще си позволя да цитирам немския юрист и философ Карл Шмит, който казва, че "един народ става нация, когато осъзнае своите културни ценности и политически достойнства, като при това е готов да отстоява правото си на самостоятелно съществуване, включително и с оръжие."

Българите осъзнаха своите културни ценности чрез трудовете на публицисти и писатели като братя Миладинови, Иван Вазов, Христо Ботев и редица техни съвременници. Политическите си достойнства утвърдиха чрез своята революционна борба и най-вече с признаването на самостоятелността на Българската екзархия. Но именно на връх Шипка, месеци след жестокия погром на Априлското въстание, нашите предци доказаха, че са готови да отстояват своята самостоятелност и свобода с оръжие в ръка. В знойните августовски дни българите просто отказаха да се предадат, отказаха да изгубят своя светъл идеал и отново да сведат глава пред поробителя. В онези мигове духът на един народ победи желанието за мъст на друг, любовта към отечеството победи омразата, стремежът към свобода и равенство победи този към тирания и потисничество. Именно масовата саможертва и безпримерният героизъм, проявени на този "див, чутовен връх",  превърнаха презряната рая в свободна и самостоятелна нация.

Поклон, опълченци, и благодаря ви!... 

ВИЙ НАИСТИНА ВЕНЧАХТЕ БЪЛГАРИЯ С ЛАВРОВИ ВЕНЦИ!

Прочети цялата статия