Бащата на Българската конница - ген. Иван Колев

В следващите редове ще ви разкажа за делото на един български генерал, чието име след 09.09.1944 г. е умишлено забравено - Иван Колев .

Колев е роден на 15 септември 1865 г. в Бановка, Бесарабия. Като дете с възхищение наблюдава минаващите през родните му места казашки кавалерийски части, които се готвят за войната с Турция от 1877-1878 г. Вероятно тогава у него се заражда любовта към конницата. По-късно се установява в свободна България, а през 1885 г. участва като доброволец в Сръбско-българската война. От този момент се отдава на армейска кариера - учи във военната академия в Торино, участва и в Балканските войни и постига забележителен прогрес - през 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

През Първата световна война генералът заема длъжността инспектор на конницата, а също и командир на 1-ва Кавалерийска дивизия. Към този момент с оглед на техническия прогрес все повече европейски военни експерти смятат този род войски за отживелица. Българската кавалерия търпи и някои критики относно ефективността си през Балканските войни. Иван Колев обаче се заема с нейната модернизация, в нейния състав се въвеждат спомагателни пехотни, колоездачни и картечни части. Превръща я  в модерна военна част и по-важното - чрез тактическите си умения доказва ползите от нейното приложение в реални военни действия.

Истинският си боен потенциал българската кавалерия, под командването на ген. Колев, разкрива в Добруджа - там където преди 1300 години Аспаруховата конница разгромява могъщата армия на Източната римска империя. Както споменах в предишната статия, през 1916 г. България започва военни действия срещу Румъния, за да си върне заграбените в предната война територии. Съюзници на румънците в тези битки са сърбо-хърватски доброволци и ... Руската империя, чиято войска през 1877-1878 г. освобождава България от османско владичество. Още с началото на сраженията кавалеристите имат важен принос - защитават фланга на българските части, щурмуващи Тутракан, и успяват да предотвратят пристигането на румънски подкрепления. Разбиват и пленяват не една румънска част, а в най-напрегнатия момент при защитата на Добрич се намесват и отблъскват неприятеля. След това активно участват в освобождението на цяла Добруджа.

Конницата на ген. Колев е една от първите части в армията ни, изправила се срещу руснаци. В Русия и дори в България се чуват гласове, че сражение между войските на тези два народа е невъзможно. Някои руски командири дори наивно очакват масово предаване на българските войници при вида на императорската армия. Нищо подобно обаче не се случва. Самият ген. Колев изпитва дълбока признателност към Русия - не само заради Освобождението, но и заради факта му, че семейството му намира убежище в Бесарабия, където бяга от турските погроми в България през XIX век. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен:

"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"

Българските бойци се изправят срещу руска пехота и срещу прочутата през вековете с победите си Казашка конница (именно от нея се възхищава младият Иван Колев), като я побеждават на няколко пъти. Успехите на българската кавалерия кънтят из цяла Европа. Главнокомандващият армиите на Централните сили на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен награждава с немски железен кръст ген. Колев и заявява:

„Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!”

Непрестанната езда, изпълненото с напрежение пътуване от едно сражение към друго изтощават ген. Колев. На 29 юли 1917 г. героят умира във Виена по време на своето лечение. След 09.09.1944 г. комунистическата власт се опитва да унищожи спомена за големия пълководец. Причината - избрал е българския национален интерес пред симпатиите си спрямо Русия. Генералът обаче оставя завинаги името си в световната военната история и по-важното - в паметта на хиляди добруджанци..

Прочети цялата статия

Септември 1916: Отмъщението при Тутракан

Според  Букурещкия мирен договор през 1913 г. цяла Добруджа е окупирана от Румъния. Това е и една от причините България да се включи в Първата световна война. Загубата на македонските земи е болезнена, но заграбването на земята, върху която кан Аспарух е основал държавата ни, е унизителна за тогавашното общество. Страданието на добруджанските българи е не по-малко от това на тези в Македония - те също са подложени на репресии, насилствена асимилация и изселвания.

През 1916 г. Румъния влиза в Първата световна война и започва да воюва срещу Австро-Унгария и Германия. В този труден момент за северната ни съседка България я напада от юг - точно както преди 3 години Румъния забива нож в гърба ни докато българската армия воюва срещу гърци и сърби. Още през 1913 г. за Румъния е ясно, че рано или късно България ще предяви справедливи претенции спрямо Добруджа и очаква война с нея - ето защо румънската армия полага невероятни усилия за да укрепи позициите си в Добруджа - център на тяхната отбрана е Тутракан. Крепостта е изградена от френски инженери и е оборудвана с най-модерното за времето оръжие (в укреплението са разположени и български артилерийски батареи, заграбени през 1913 г. ). Румънският гарнизон наброява 39 000 бойци.

Щурмът под командването на ген. Пантелей Киселов започва на 5 септември. Българската артилерия засипва със снаряди крепостта (много от участващите при Тутракан артилерийски части през 1913 г. са сразили Одринските укрепления). След това българската пехота, изпълнена с гняв, се втурва към крепостта и помита първата защитна линия. Румънците не могат да повярват, че, въпреки хвърлените през предишните 3 години усилия и средства, българската армия успява да нахлуе в укрепената позиция. На следващия ден - 6 септември - румънците организират контраатака, която българите не просто спират, а и успяват да обърнат румънците в бяг. Някой от тях панически се хвърлят в Дунав и се удавят. Други се опитват да преплават реката с лодки, но милост за тях няма - българската артилерия премества огъня си върху реката... Вероятно за успеха и проявения героизъм при щурма роля играе и фактът, че в него участва 4-та пехотна Преславска дивизия, в чийто състав влизат много българи, изселени от заграбената Добруджа. На практика те се бият за земята си, а сърцата им са изпълнени с желание за мъст срещу хората, заграбили домовете им.

Така като следствие от Тутраканската битка българската армия пленява 28 000 румънци, цялата им артилерия и боеприпаси (включително заграбените от румънците български оръдия) и унищожава най-силното укрепление в района. В следващите месеци българската армия освобождава цяла Добруджа, а заедно със съюзниците си завладява и останалата част на Румъния. На 6 декември 1916 г. Трета българска армия влиза в Букурещ. Така България, унищожавайки румънската армия и държава, си отмъщава за вероломното нападение от 1913 г. За съжаление през 1918 - 1919 г. страната ни е сполетяна от нова трагедия - губим Първата световна война и героичните усилия на мъжете, щурмували Тутракан, се оказват напразни....

Прочети цялата статия