63-мата спасители на Пловдив

Често, в дните около националния празник, медиите или старите филмови ленти („Пътят към София”) ни припомнят драматичната история за Освобождението на съвременната ни столица, а също и за мъжеството, което Леандър Леге и Виторио Позитано проявяват, за да спасят града. Не много известно е обаче, че турското командване има планове за унищожението и на Пловдив, като те са осуетени по не по-малко впечатляващ начин. 

В началото на 1878 г. руските войски вече са взели превес във войната и организират своето настъпление в Тракия. Планираното направление е София – Пазарджик – Пловдив – Одрин. След като освобождават Пазарджик, русите се отправят към Пловдив, но са забавени от сраженията с отстъпващи към Родопите турски отряди. Разузнаването известява своето командване, че турците се готвят, при оттеглянето си, да опожарят хилядолетния град. На 15 януари тези данни се потвърждават – в Пловдив се забелязват пламъци, а турската артилерия разрушава моста на р. Марица, за да забави настъплението на руските сили, разположени северно от града. Изглежда, че, независимо от енергичните протести и усилия на френския консул Боасие, турците ще изпълнят своя план.

При това положение, командващият руските войски в Тракия – ген. Гурко - решава, че е необходимо незабавно да получи достоверна информация за положението в Пловдив и плановете на врага. С тази мисия е натоварен ескадронът на кап. Александър Бураго, съставен от точно 63-ма драгуни. На 15 януари конниците навлизат в града от запад. Установяват, че в Пловдив са разположени около 1 000 души редовна турска войска, а също и башибозук, който вече е започнал да тормози християните. При своята разузнавателна операция руснаците пленяват турски войник, но друг успява да избяга, като съобщава за произшествието в турския стан. Вместо да организират преследване и унищожаване на отряда на кап. Бураго, турците изпадат в паника, опасявайки се, че многобройни руски сили вече са започнали да ги обграждат. 

Кап. Бураго осъзнава, че моментът е решителен и че от действията му зависи съдбата на Пловдив и християнското му население – заповедта е: „АТАКА”. Мразовитата януарска нощ е разпорена от мощното „УРА” и изстрелите на драгуните, които сред безразборното бягство на турците, успяват да превземат пощенската станция и железопътната гара, а също и да неутрализират артилерийски позиции, все още заплашващи града. В 00:45 ч. на 16 януари 1878 г. кап. Бураго известява ген. Гурко, че отрядът му е освободил Пловдив. За тези си действия той е награден с орден „Св. Георги” IV степен, за което официалното съобщение гласи следното:

Като награда за проявата, осъществена в сражението при Филипопол, 3 Януари 1878 година, където с ескадрон драгуни, прекосили брод на река Марица, навлиза в града, в това време все още заеман от Турската дивизия, и влиза в престрелка с почти 25 пъти по-силен неприятел.

За съжаление, руските драгуни не успяват да спасят всички пловдивчани... Няколко часа преди забележителната битка, турците извеждат от затвора „Таш Капия” над 100 българи, задържани там още след Априлското въстание. Клетниците, сред които и големият пловдивски възрожденец Душо Хаджидеков, крачат с окървавени от изтезанията ризи сред януарската виелица. В покрайнините на града – в днешния кв. „Остромила” ятаганът засвистява над главите на мъчениците за българската свобода. Безсилното му изсъскване, обаче, съвсем скоро ще започне да заглъхва сред девиза на Илинденско-преображенското въстание "Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“, а край Лозенград, Аламидере и Одрин напълно ще се загуби под неудържимия вик „НА НОЖЪ”...

Забележка: Картината в началото на материала е “Посрещане на генерал Гурко в Пловдив” на художника Нягул Станчев.

Прочети цялата статия

Шипченската Епопея

На 21 август (9 август по стар стил) започва едно от най-героичните и славни сражения на Освободителната война. За Шипченските боеве от 21 до 26 август 1877 г. е изписано и говорено много. Затова няма да се съсредоточавам върху подробностите относно самите бойни действия, а върху героизма на българските и руски воини и важната роля, която това сражение има за изхода на цялата Руско-турска война.

Значението на Шипченските боеве се обуславя от разположението на руските войски по българските земи към края на юли и началото на август 1877 г.  На север от Стара планина руската армия полага големи усилия, за да превземе добре укрепения Плевен - така турците успяват да задържат голяма част от руския военен потенциал далеч от Тракия. Междувременно на малобройния отряд на ген. Гурко се отдава да овладее Шипченския проход, след което освобождава Стара Загора. Като отговор на настъплението в Тракия, Османската империя изтегля мощната армия на Сюлейман паша от Албания (тя е прехвърлена в Тракия с английски кораби). След допълнително подсилване бойците на Сюлейман достигат обща численост от около 40 000 души.

Сюлейман насочва цялата си мощ към отряда на ген. Гурко (4 пъти по-малочислен от турските сили) - първо е превзета по-рано освободената Стара Загора. При турското настъпление хиляди цивилни са избити, а градът е буквално изпепелен. 

След падането на Стара Загора армията на Сюлейман се насочва към Шипченския проход - целта му е да го овладее, след което да прехвърли войските си на север, за да разкъса руския обръч около Плевен. Веднъж обединени, силите на Сюлейман и Осман паша (командващ защитата на Плевен) биха имали възможност не само да се противопоставят на русите, но и да ги изтласкат отвъд Дунав.

Героизмът и самоотвержеността на българите и руснаците, защитаващи Шипка, не са свързани само с воинския им дълг и чистия идеал, за които воюват. Българските опълченци са видели какво се е случило със Стара Загора, след като турците повторно превземат града - те са наясно, че подобна съдба очаква и всички селища на север от Балкана, ако Сюлейман успее да премине прохода и да се обедини с армията на Осман паша. А руснаците още помнят позорната загуба, която империята им претърпява в Кримската война и правят всичко по силите си, за да предотвратят повторен погром на руската армия.

Макар и османците да са пет пъти повече, опълченци и руснаци, командвани от ген. Столетов, се сражават смело. Положението особено на българските части  е тежко - първоначално предвидени да имат само охранителни функции, те са зле екипирани, а старото им оръжие често отказва.

Победата при Шипка е изключително ценна - малобройните защитници удържат османския устрем, руското командване най-сетне разбира, че подценяването на защитата на прохода е грешка - по-късно там са разположени свежи и по-многобройни части, които отблъскват втора османска офанзива от септември 1877 г. Така турските формирования в Плевен са поставени в безнадеждно положение - през зимата капитулират, а на пролет русите предприемат мощно настъпление в Тракия -  до голяма степен благодарение на героизма на шипченските защитници.

Битката има и важно психологическо значение - доказва на българите, че, макар и в състава на руската армия, те могат да се противопоставят на Османската империя, че заслужават свободата си. Шипка се превръща в пример за героизъм, тя дава мотивация и самочувствие на българската войска 35 години по-късно да прояви чудеса от смелост и героизъм в битки като тези при Аламидере, Одрин, Лозенград и Булаир.

 -----------
Знамената на българското опълчение

Прочети цялата статия