Чат

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Като не щеш мира, на ти секира!


В своята хилядолетна история българската държава има редица талантливи владетели, които я водят към териториално разширение, политическо могъщество и културен възход. Малко са обаче тези, които оставят така трайна следа в паметта на народа, като кан Крум Страшни.

Историците считат, че Крум произхожда от т.нар. панонски българи, като поставя началото на династия, която управлява България вероятно до към края на Х век. При управлението на предшественика му - кан Кардам - проблемите от вътрешнополитическо естество, които сериозно застрашили съществуването на българската държава са окончателно преодолени, което позволява на Крум да предприеме териториална експанзия. През 805 г. българите, предвождани от Крум, покоряват аварите и така се оказват между двете най-могъщи империи през тази епоха - Франкската и Византийската.

През 807 г. византийският император, явно загрижен заради успехите на Крум, подготвя поход срещу България, който макар и неуспешен, дава повод на Крум да насочи българската експанзия на юг към византийските територии, като крайната цел е географската област Македония. През 809 г. Крум превзема изключително важната за Византия крепост Сердика , от където се контролира положението в македонските земи.

При това положение Никифор I Геник организира многобройна войска и се насочва на север, с цел веднъж завинаги да се разправи с българската държава. Осъзнавайки, че трудно ще се противопостави на тази военна сила, и вероятно, за да запази страната си от опустошение, Крум предлага мир на ромеите. Никифор обаче нахлува в България, разгромява на два пъти български войски, след което опустошава столицата Плиска. Византийските нашественици се отдават на жестокости и грабеж, а Крум отново предлага мир на императора им. Получавайки пореден отказ, българският владетел укрепва старопланинските проходи и ги превръща в смъртоносни капани. На 26 юли 811 г. при Върбишкия проход българите устройват на византийците засада, от която се измъкват малцина. Сред убитите при жестокото възмездие е и самият император.

Тази победа дава тласък на по-нататъшна българска експанзия на юг за сметка на Византия, като българите поемат инициативата в двубоя с империята. Унизителният разгром трайно прекършва стремежа и възможността на Византия да унищожи българската държава. Битката е толкова значима, че се запечатва и във фолклора ни - всеки българин е употребявал приписвания от народа на кан Крум израз "Като не щеш мира, на ти секира".

През Възраждането битката при Върбишкия проход придобива легендарни измерения и се превръща в извор на национална гордост и средство в идеологическата борба с гръцката национална пропаганда сред българите. И до днес триумфът на кан Крум над Никифор е символ на величието на българската държава и войска, и на несломимия български дух!

неделя, 22 юли 2012 г.

Пазителите на Народната памет: Част втора


По времето, когато Димитър полага усилия за утвърждаване на българския език в училищата и черквите, Константин, който учи в Русия, подготвя за издаване сборника с народни песни, събрани от братята. За съжаление така и не намира средства и меценати, желаещи да му помогнат в родолюбивото начинание. Този му неуспех го хвърля в меланхолични настроения, които раждат редица негови поетични произведения като например "Тъга за юг"

При липсата на възможност за издаване на сборника в Русия, Константин Миладинов се обръща към големия хърватски патриот и приятел на българите -  католическия епископ Йосиф Щросмайер. Хърватинът приема на драго сърце да помогне за издаването на сборника, но поставя едно условие на Миладинов - държи сборникът да се напечата на кирилица (до този момент братя Миладинови са записвали българските песни с гръцки букви). Естествено Константин се съгласил и пренаписал песните на българската азбука. Така през 1861 г. се появява книгата „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861“

По това време обаче зла участ застига по-големия брат Димитър. Противопоставяйки се на фанариотите и тяхната асимилационна политика, той става жертва на клеветнически заговор, организиран от гръцкото духовенство. Турските власти го задържат и захвърлят в Цариградския затвор. За това нещастие Константин разбира едва шест месеца по-късно в Белград, на път за българските земи. Той веднага тръгва за османската столица, за да спаси Димитър, но също бива задържан и затворен. За патриотите се застъпват редица влиятелни личности, но напразно. През януари 1862 г. двамата братя угасват в Цариградския затвор.

Животът на братя Миладинови е отдаден изцяло на българския народ и неговата борба за духовна свобода. Безспорно най-значима следа в нашата история остава техният епохален сборник с народни песни, поговорки и сказания, превърнал се в настолна книга за изучаване не само на родния фолклор, но и на автентичния народен език. Техният дял в духовното осъзнаване на българите като отделна и значима нация е сравним единствено с това, което други двама братя - Грим - правят за възникването на модерната немска нация и култура. Вероятно най-точно обобщение за съдбата на стружките братя прави българският писател Георги Константинов:
...Тези, които въздигнаха в култ народното начало в историческия и духовния живот, които събраха най-хубавите песни и митове на българския народ, сами станаха герои на народни легенди и митове, а личната им съдба преля като неделима от съдбата на героите в народния епос...

сряда, 18 юли 2012 г.

Пазителите на Народната памет : Част първа


Най-истинската, живата и автентична памет на всеки народ е неговият фолклор. Песните, легендите, създадени от анонимния народен гений, съхраняват историческото битие, пречупвайки го през най-ценната гледна точка, а именно тази на обикновения човек. В епохата на възникване на европейските нации, народното творчество е и един неизчерпаем извор за националното културно развитие. Още по-важно, съдбоносно значение имат народните умотворения за балканските народи, принудени в продължения на векове да търпят чуждия гнет. Фолклорът им се превръща в изключително ефективно и често единствено съпротивително средство срещу асимилацията. Той се явява своеобразна "капсула на времето", съхраняваща език, култура, обичаи и изобщо национална идентичност.

Едни от първите български патриоти, които осъзнават красотата и важното значение на българския фолклор, са родените в Струга братя Димитър и Константин Миладинови.

По-големият Димитър се ражда през 1810 г., а Константин през 1830 г., няколко месеца след смъртта на баща им - грънчар, който въпреки немотията прави всичко възможно Димитър да получи добро образование. Първоначално го изпраща като послушник в манастир. Димитър, търсещ нови знания, след много перипетии завършва Охридското класно училище и успява да се запише в прочутата Янинска гимназия. Получил добро за времето си образование, той веднага се захваща с учителство, полага усилия да образова малкия си брат Константин, като успява да му уреди обучение в Атинския, а след това и в Московския университет.

През 1845 г. Димитър Миладинов се среща с руския езиковед Виктор Григорович, който пробужда у него любовта към българското народно творчество. От този момент двамата братя усърдно събират народни умотворения и древни български книги, разпръснати из македонските земи, решително се застъпват за въвеждането на българския език в училищата и богослуженията. Тази им дейност привлича вниманието и омразата на гръцкото духовенство, стремящо се да асимилира милионите българи в Македония. Въпреки съпротивата на фанариотите делото на братята е прегърнато от народа. Отвореното от Димитър в Кукуш през 1857 г. българско училище се посещава не само от деца, но и от възрастни занаятчии, жадни да изучат своето родно слово и да започнат да си служат с българските букви, вместо с чуждите гръцки...



Роди се и поведе ни в борба...обесен бе, но нивга не умря!


Днес се навършват 175 години от рождението на незабравимия, единствения, великия ВАСИЛ ЛЕВСКИ - Апостолът на българската свобода!

Дълбок поклон, дяконе! Никога няма да забравим делото и саможертвата ти!