Чат

сряда, 6 януари 2010 г.

Христо Ботев


На 6 януари 1848 г. в Калофер се ражда Христо Ботйов Петков. Сякаш в нашата историография всичко за него е вече е казано, но все пак редно е да отбележим, че на тази дата съдбата дарява народа ни с една титанична личност, която ще остави следа не само в българската, но и в международната история и култура. Не са толкова много българите, които са световно прочути заради своя талант и героизъм. Още по-малко са тези, които са получили това си признание в тъмните години на турското иго.

Безспорен е вроденият литературен и революционен гений на Ботев, но кои са факторите, които са го пробудили и подчертали? 

Бащата на Ботев е известният възрожденски учител - Ботьо Петков - той е роден в Карлово, като е работил в родното си място и в Калофер. Сред мрака на робството личности като даскал Ботьо са истински интелектуални искри, които чрез просвета и мъдрост поставят основите на бъдещето освободително движение. Строгият характер на даскала възпитава у най-големия му син - Христо - любознателност, родолюбие и стремеж към свободата. Първоначално бащата се грижи сам за образованието на сина си, а по-късно, убеден в ползата от учението, прави всичко възможно да го изпрати в Русия (където самият Ботьо се е обучавал), за да продължи интелектуалното си развитие.
Майката на Ботев - Иванка - живяла в едно строго патриархално общество и съответно не е имала възможността да получи високо образование за разлика от мъжа си. Тя се отличава с природна интелигентност и научава стотици народни песни, които използва като възпитателен метод. Комитетският деец Иван Андонов твърди, че песните, които Иванка е пеела, са били 300 на брой. Те не само възпитават любов към отечеството у всички деца в семейството, но силно повлияват творчеството на Христо Ботев. Съвременните литературни критици са единодушни, че великият поет използва изключително майсторски литературни похвати от фолклора ни, които всъщност правят творбите му толкова популярни и достъпни.




(родителите на Ботев)


През 1863 г. Ботев завършва трикласното Калоферско училище. Пролетта на същата година баща му, както се спомена, полага усилия да го изпрати на учение в Русия. На 8 април изпраща следното писмо до Найден Геров (тогава руски вицеконсул в Пловдив):

“Спеша да Ви предам нужните сведения за мой син Христофора Петкова на основание на които да може да ся приеме в назначеното учебно заведение в Русия. Син ми ся е родил в 1848 год., учился е с успех катехизис, аритметика, география, всеобща история, има начални понятия от физика и алгебра, от язиците най-добре е успял в руский, на който, ако да не може още да ся выражава, но преводи доволно добре, а начални понятия има ог гръцкий и француский.”


Есента на същата година, подпомогнат от Найден Геров, Ботев заминава за Одеса и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия. Пребиваването му в Русия се оказва повратен момент за младия българин. Строгите правила в гимназията и надменното отношение на учителите възпламеняват гнева на младежа. Ботев проявява слаб интерес към занятията, като основно се самообразова, четейки руските писатели реалисти: Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. През 1865 г. престава да посещава занятия и е изключен от гимназията. Запознава се с руски и полски революционери и започва да живее с тях. Вижда, че робството има разнообразни и зловещи измерения. Досега младият българин го е възприемал като терор на един чужд етнически и религиозно народ над българския, но в Русия разбира, че обикновеният човек в християнската империя - Русия - също е така материално и духовно угнетен както братята му в пределите на Османската държава. Запознава се със страданието на полския народ и формира своята революционна идеология, проповядваща световен бунт срещу тиранията и потисничеството. През 1866 г. се записва за кратко в Историко-филологическия факултет на Одеския университет. Поради липса на средства е принуден да напусне университета и през лятото на 1866 г. приема да бъде учител в основаното от български преселници бесарабско село Задунаевка. Там той е изключително популярен сред своите ученици. В селото създава кръжок, където пропагандира революционните си идеи, и дори под негово ръководство се провеждат съботно-неделните занимания по военни упражнения. Васил Лучков е имал възможност да се срещне с Ботев през този период:

“Ботев правеше едно добро впечатление на човек, както по външността си, тъй по нравствените си качества. Вънкашно той беше представителен момък, и в тогавашната си 18-20 годишна възраст ... той изобразяваше един юначен, снажен мъж, с дълга до раменете гъста и черна коса, с която особено обръщаше внимание на селяните. В селото ... по онова време имаше една сотня донски казаци, с офицерите на които той прекарваше времето си ... водеше твърде суров живот. Без постелка и завивка спеше гол на дъски; бурката черкезка, с която дойде от Одеса му служеше и за постелка и за завивка. Прочиташе книги с голяма жадност. Имаше буйна натура ... По външност Ботев беше рядък красавец ... той имаше лице бяло като мома, нямаше още ни брада, ни мустаци ... По сила физическа никой от нас, нито от цялото село Задунайка и околността можеше да се сравни с него.”


Скоро обаче тъжна вест застига Ботев - неговият баща се разболява тежко и той трябва да се върне в родния Калофер, за да замести именития даскал в училище, а също и като глава на семейството. По време на престоя му в родното място се случват две важни събития в Ботевия живот. Във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, на 15 април 1867 г. е публикувано първото му стихотворение "Майце си". На 11 май - празника на светите братя Кирил и Методий - Ботев произнася бунтовно слово, в което открито говори за борба срещу турските поробители и българските чорбаджии. Големците не могат да му простят тази опасна реч и под техен натиск през септември същата година, революционерът напуска завинаги родното си място.

Първоначално плановете му са да продължи образованието си, но безпаричието отново ги осуетява и той през декември 1867 г. се заселва в Браила и работи в печатницата на калофереца Димитър Паничков. Тук той се сближава с групите на българските хъшове, издига се до един от техните водачи, започва да се занимава все по-интензивно с публицистика, поезия и театрално дело (включва се в изявите на театралната трупа на Добри Войников). През февруари публикува във вестник "Дунавска зора" творбата "Към брата си". Връх на дейността му в Браила е подготовката му за участие в четата на Жельо Войвода (тези приготовления са поводът за написването на известното стихотворение "На прощаване"). Водачът на четата обаче бива арестуван и планът пропада.

Ботев пристига през август 1868 г. в Букурещ с театралната трупа на Добри Войников. Месец по-късно постъпва в Букурещкото медицинското училище, което е принуден да напусне отново заради материални проблеми. Своето разочарование от този факт той изразява в едно писмо до Найден Геров:

"Надеждата, която имах, за да свърша образованието си в някой университет, се разби като в камък, подводен.Паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния."

Съдбата ощетява Ботев откъм материални блага, но пък през зимата на 1868-1869 г. го среща с другия революционен титан в българската история - ВАСИЛ ЛЕВСКИ. Двама от най-емблематичните водачи на българската революция живеят заедно в изоставена воденица край Букурещ. Ботев истински се възхищава на самодисциплината и хладнокръвието, с което Левски понася лишенията.

В периода 1869-1871 г. поетът революционер последователно пребивава в Александрия, Измаил и Галац (в първите два града е и учител). През април 1871 г. попада във Фокшанския затвор във връзка с контактите му с руските революционни кръжоци. След като е освободен, се установява отново в Букурещ. През юни 1871 г. в Браила започва издаването на вестник "Дума на българските емигранти". Ето спомените на Вазов за Ботев от този период:
“Той беше висок, едър – почти исполин, с черни пламенни очи, с нос дълъг, римски, малко крвичък към лявата буза, челото му широко, благородно, на двата края на което, под бялата кожа, постоянно трепереха сини жилчици, косата му черна, щръкнала. Умната му физиономия, необикновено високия му стан, гърлестият му говор и смях, гордият му смел и разкрачест ход го отличаваха и туряха по-горе от множеството, всред което вървеше замислен. А тоя момък не мислеше като другите. Неговият ум занимаваха социални, общочовешки въпроси, въпроси страшни, неразрешими, които вълнуваха в нашето време всички мислящи умове и ги смущават, и ги плашат ... Той беше жив протест против неравенството, против неправедното възвишение на някои в обществото ... Ботев беше роден за да соти по-горе от общото равнище.”

През 1872 г. е арестуван отново за революционна дейност и повторно пратен във Фокшанския затвор. Чрез застъпничеството на Каравелов и Левски е освободен. Ботев започва работа при Каравелов. Списва във вестник "Свобода" (по-късно "Независимост") и издава сатиричния "Будилник". Назначен е и за учител в букурещкото българско училище "Св. Св. Кирил и Методий". Въпреки това материалното му положение не е особено завидно. През 1873 г. в "Независимост " публикува няколко свои стихотворения.


След смъртта на Левски Ботев се възприема за последовател на неговите революционни идеи. През 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК и е избран за негов секретар. В края на 1874 г. спира с учителството и започва да се занимава интензивно с журналистика и преводаческа дейност, като на 8 декември 1874 г. започва да издава органа на революционната организация -вестник "Знаме". Към края на годината революционния комитет му възлага все повече задачи, но през март 1875 г. между Ботев и Каравелов настъпва разрив. Междувременно през юли 1875 г. Ботев сключва брак с Венета Рашева, а на 12 април 1876 г. се ражда дъщеря им Иванка, която поради героичната смърт на баща си е отгледана от майка си.

През същата година Османската империя изпада във финансова, политическа и обществена криза. Като резултат избухва въстанието в Босна и Херцеговина. По инициатива на Ботев на 12 август 1875 г. в Букурещ се свиква извънредно комитетско събрание, на което се взима решение за всенародно надигане в пределите на България. Ботев е натоварен да пътува за Одеса и да вербува тамошните революционери ветерани, начело с Филип Тотю, да се включат в движението. Вследствие на провала на Старозагорското въстание и поради някои несъгласия с други революционни водачи, на 30 септември 1875 г. Ботев се оттегля от българския революционен комитет. По същото време издава съвместна стихосбирка със Стамболов - "Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова" и "Стенен календар за 1876 година", където е публикувано стихотворението "Обесването на Васил Левски".

През 1875 г. в Гюргево е създаден нов революционен комитет, който трябвало да подготви въстание в България. Ботев не се включва в комитета, а само му сътрудничи. Това взаимодействие стига своя апогей през март 1876 г., когато заедно с Никола и Георги Обретенови разработват план за сформиране на емигрантска чета, която да подпомогне въстанието в България. За активността му от този период свидетелства следния откъс от писмо до Тодор Пеев:

"Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите."

На 20 април 1876 г. (седмица след раждането на дъщеря му) Ботев заминава за Русия, за да търси средства за организиране на бунтовническата чета и да вербува Панайот Хитов и Филип Тотю да поемат ръководството. След като среща техния отказ, Христо Ботев е определен за войвода на четата. На 5 май издава първият и последен брой на вестник "Нова България" със съобщения за Априлското въстание. На 13 май се сбогува със семейството си, без да ги уведоми накъде тръгва, и на 16 май с част от четниците се качва на парахода "Радецки". Според плана други групи бунтовници се качват на парахода от Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. От кораба Ботев изпраща последните си писма. До Иван Грудов, Иван Кавалджиев и Георги Странски:
"Г-да Грудов, Кавалджиев и Странски!
Пиша Ви пред едно знамените събитие. Щом се качат приятелите и от Бекет, работата е свършена. Големи препятствия посрещнахме в качването на вапорът, но постоянството и решителността добиха своето. Скоро ще да ивикат 200 гърла: “Да живее България!” Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме правят като лъв: аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие.
Работете, братя, работете! Сега е времето да покажете своите способности и своя патриотизъм. Ние сме щастливи, че и най-малките способности могат да намерят арена и да добият славно име между народът ни. Бързайте да запишете имената си в историята на нашето освобождение!
Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че “Моята молитва” се сбъдва ...”

Пише и на съпругата си:
"Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе"


(легендарният параход "Радецки")


На 17 май четата превзема кораба и заставя капитана да спре на Козлодуйския бряг, откъдето бойците се отправят към Балкана. Знамето на четата е ушито през 1875 г. от Петрана Обретенова и е било предвидено за въстанието от същата година. След провала му флагът е прибран в къщата на Обретенови.
(знамето на Ботевата чета)

След завладяване на парахода за знаменосец е определен Никола Симов – Куруто. От Козлодуй четниците се отправят за с. Бутан. На 18 май в местността Милин камък се води първото сражение на четата (има сведения, че още по време на организицията в Румъния, турското правителство е имало информация за въстаническия отряд и затова е било добре подготвено за навлизането му в страната). На 19 май четата достига местността Веслец край Враца и опитва неуспешно да се свърже с Врачанския революционен окръг. След това се насочва към Врачанския Балкан, където на 20 май (1 юни н.ст.) има нови сражения. Бунтовниците са разположени на три върха - Купена, Камарата и Околчица и се отбраняват срещу многократно превъзхождащите ги турски части. Привечер ръководителите се събират да обсъдят по-нататъшните си действия, когато куршум прострелва Христо Ботев и слага край на живота му. Живот, изпълнен с бунтовни стремежи и неспирно търсене на свободата, която единствена е била способна да направи Ботев щастлив. Той умира така както е пожелал в своето стихотворение "Моята молитва":
Подкрепи и мен ръката,та кога въстане робът,в редовете на борбатада си найда и аз гробът!

В различни времена разнообразни идеологии и политически партии са опитвали да си присвояват творчеството и идеалите на Ботев. По мое скромно мнение е неправилно личност от такъв колосален мащаб като Ботев да бъде ограничавана в рамките на политически идеологеми. Може би оценката на летописеца на българските революционни движения Захарий Стоянов за Ботев е най-точна:
"Христо Ботев е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подир себе си тълпите, да заповядва и да прави епохи."

И наистина Христо Ботев се превръща в символ на революционната епоха в България. Неслучайно неговият първи паметник във Враца, изграден през май 1890 г., е изобщо първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Този факт доказва до каква степен животът и подвигът му са залегнали в народното самосъзнание и ние, като наследници на Ботевия завет, сме длъжни да съхраняваме паметта и идеалите на революционера съвършено чисти!