Паметта за Петрова нива е опазена

През пролетта на 2014 г. на сайта бе публикувана статия, с която призовах читателите да подкрепят инициативата по събиране на средства за възстановяване на паметника, изграден в историческата местност "Петрова нива". 

С голямо удовлетворение научих, че необходимите средства са събрани, а вече са извършени и самите укрепителни и възстановителни работи по конструкцията на паметника. Всички граждани, които днес са присъствали на Националния възпоменателен събор по случай 112-годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, са имали възможността да се поклонят пред възстановения монумент.

Тази новина е доказателство, че българският национален дух продължава да е жив въпреки изпитанията, пред които се изправя народът ни. Нека саможертвата и куражът на въстаниците, чиято памет днес почитаме, бъде пример затова как трябва да се справяме с трудностите по пътя на демократичното развитие на обществото ни!

П.П. На снимката са последните живи участници във въстанието, фотографирани пред паметника в местността "Петрова нива".

Прочети цялата статия

Да съхраним спомена за Петрова нива

Преди дни установих, че един от най-значимите паметници в България - този в историческата местност "Петрова нива" - е в окаяно състояние и се руши (вж. повече тук). От изграждането на монумента през 1958 г. до ден днешен не са заделени никакви средства за поддръжка, вследствие на което върху него се  е появила голяма пукнатина. Пораженията по паметника застрашават цялостната конструкция, а също така и здравето на посетителите. Специалисти са изчислили, че за възстановяването му ще бъдат необходими не по-малко от 70 000 лв. Община Малко Търново, на чиято територия се намира историческата местност, не е в състояние да отдели подобна сума. След като местната власт е посочила проблема на редица институции, единствено Министерството на отбраната е отпуснало 17 000 лв. по случай 100 г. от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Сумата обаче е била достатъчна само за проектиране на реконструкцията.

За да се съберат оставащите над 60 000 лв. общината в началото на 2014 г. подема дарителска инициатива. След като се свързах със служители от местния музей разбрах, че до момента по сметката е събрана незначителна сума.

Петрова нива е много повече от обикновена местност. Там между 28 и 30 юни 1903 г. делегати на ВМОРО вземат решение за вдигане на въстание в Тракия, което да подкрепи бунта на македонските българи. Така Илинденско-Преображенското въстание се превръща в най-значимият и мащабен акт на съпротива на народа ни срещу османския завоевател. Преди вече 110 г. в тази местност сънародниците ни от Тракия решават заедно със своите братя от Македония един път завинаги да скъсат робския синджир на азиатския деспотизъм, връщайки се в лоното на европейската цивилизация, към която народът ни по право принадлежи. Идеалите, за които предците ни са се борили тогава - свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и зачитане на основните човешки права - днес са основополагащи за Европейския съюз, към който вече се числи и България. С тази разлика, че, ако днес ние приемаме тези идеали за даденост, предците ни е трябвало да воюват и да платят с щастието и живота си за тях. Цената на това днес ние да стоим гордо сред останалите европейски народи, издигнали свободата във върховна ценност, бе платена от илинденските и преображенските въстаници и от останалите знайни и незнайни поборници за независимостта и обединението на народа ни. 

Въстаници и делегати на път за Петрова нива

В днешно време пренебрежението към историята, незачитането на културната и историческата памет често се представят като нещо положително. Редица обществени кръгове обосновават тази престъпна и срамна забрава именно с европейските ценности и "новите времена, които са настанали". Те обаче забравят основното - да, Европа е континент, който днес се гордее със своята толерантност, но Европа е преди всичко континент на НАЦИИТЕ и НАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ! Да, действително - хуманната и велика цел на ЕС е гарантирането на мира, но помирението е невъзможно без ясната памет за миналото, без съзнанието за отминалите конфликти, техния генезис и най-вече без уважението към загиналите в тях.  

Настоящето ни мирно съжителство със съседните народи не означава пренебрежение към собственото ни минало. Доказателство за това е отношението към историята и историческите паметници, което имат гражданите в Западна Европа, която често ни е сочена като пример. Нека бъдем европейци и в отношението си към собствената национална памет.

Оставим ли монументът на Петрова нива да се разруши, това означава, че сме оставили раздорът и примирението да разрушат българската нация! Затова ви моля, подкрепете финансово усилията за възстановяване на паметника. 

Прочети цялата статия

Гюро Михайлов

Който е посещавал Пловдив, няма как да не е забелязал големия паметник в центъра на града, разположен до Военния клуб. За голяма част от гостите на града, а и дори за много пловдивчани този паметник не означава нищо, а личностите, изобразени на него, са напълно непознати. За други, мъжът в центъра на композицията- Гюро Михайлов - е символ глупостта. Твърде малко са хората, които истински оценяват делото на Михайлов.

Роденият в село Розовец, Гюро Михайлов е бил войник в източнорумелийската милиция. През 1880 една от задачите на милицията била охраната на местната банка, където се помещавали щабовете на милицията и жандармерията. На 25 декември (Коледа) 1880 охраната на паричното ковчеже на третия етаж била поверена на 20-годишния Гюро Михайлов. Около 23 часа в сградата избухва пожар - причините за него оставят неизяснени (през годините се прокрадва и версията за умишлен палеж с цел прикриване на финансови злоупотреби).

Въпреки усилията на пожарната, войници и дори граждани дървената сграда е обхваната от пламъци и положението изглежда безнадеждно. Някои документи, както и бойните знамена на Първа и Втора бойна дружина са спасени, а всички дежурни напускат сградата. Единствен на поста си на третия етаж остава Гюро Михайлов. Когато е подканен от счетоводителят на щаба Иван Костов да напусне зданието, Г. Михайлов насочва щика си срещу него и заявява, че без заповед от командира си няма да напусне поста. Именно за тази му постъпка, той е наричан глупец и безумник. А всъщност Михайлов безукорно е изпълнявал устава, пред който се е заклел:

Часовоят е длъжен: 1. Внимателно да варди постта си и всичко, що му е дадено за наглеждане, и 2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност.

Когато командирът му Никола Костадинов успява да се качи до поста, подът се срутва и завлича в пламъците Г. Михайлов, командира му и още трима войници.

Отговор на безумните твърдения и обвинения срещу Гюро Михайлов дава Народният поет  в своето стихотворение "При гробът", посветено на загиналите в пожара герои. За това, че подвигът на Михайлов някога е бил оценен подобаващо, свидетелства и паметникът му, който и до днес стои в центъра на Пловдив и тихо напомня на българите, че понятия като дисциплина, самоотверженост и дълг не са просто празни думи.

Когато българите с право се възхищават на дисциплината и реда в нации като немската и японската, би било хубаво да си спомнят за Гюро Михайлов. Защото, ако днес проявявахме поне частица от гражданската съвест и служебна дисциплина на неукия селяк от с. Розовец, положението в България щеше да е много по-различно...

Прочети цялата статия