Чат

неделя, 31 юли 2011 г.

Гюро Михайлов


Който е посещавал Пловдив, няма как да не е забелязал големия паметник в центъра на града, разположен до Военния клуб. За голяма част от гостите на града, а и дори за много пловдивчани този паметник не означава нищо, а личностите, изобразени на него, са напълно непознати. За други, мъжът в центъра на композицията- Гюро Михайлов - е символ глупостта. Твърде малко са хората, които истински оценяват делото на Михайлов.

Роденият в село Розовец, Гюро Михайлов е бил войник в източнорумелийската милиция. През 1880 една от задачите на милицията била охраната на местната банка, където се помещавали щабовете на милицията и жандармерията. На 25 декември (Коледа) 1880 охраната на паричното ковчеже на третия етаж била поверена на 20-годишния Гюро Михайлов. Около 23 часа в сградата избухва пожар - причините за него оставят неизяснени (през годините се прокрадва и версията за умишлен палеж с цел прикриване на финансови злоупотреби).

Въпреки усилията на пожарната, войници и дори граждани дървената сграда е обхваната от пламъци и положението изглежда безнадеждно. Някои документи, както и бойните знамена на Първа и Втора бойна дружина са спасени, а всички дежурни напускат сградата. Единствен на поста си на третия етаж остава Гюро Михайлов. Когато е подканен от счетоводителят на щаба Иван Костов да напусне зданието, Г. Михайлов насочва щика си срещу него и заявява, че без заповед от командира си няма да напусне поста. Именно за тази му постъпка, той е наричан глупец и безумник. А всъщност Михайлов безукорно е изпълнявал устава, пред който се е заклел:
Часовоят е длъжен: 1. Внимателно да варди постта си и всичко, що му е дадено за наглеждане, и 2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност.
Когато командирът му Никола Костадинов успява да се качи до поста, подът се срутва и завлича в пламъците Г. Михайлов, командира му и още трима войници.

Отговор на безумните твърдения и обвинения срещу Гюро Михайлов дава Народният поет  в своето стихотворение "При гробът", посветено на загиналите в пожара герои. За това, че подвигът на Михайлов някога е бил оценен подобаващо, свидетелства и паметникът му, който и до днес стои в центъра на Пловдив и тихо напомня на българите, че понятия като дисциплина, самоотверженост и дълг не са просто празни думи.

Когато българите с право се възхищават на дисциплината и реда в нации като немската и японската, би било хубаво да си спомнят за Гюро Михайлов. Защото, ако днес проявявахме поне частица от гражданската съвест и служебна дисциплина на неукия селяк от с. Розовец, положението в България щеше да е много по-различно...