Чат

неделя, 3 март 2013 г.

Милосърдният героизъм през Освободителната война


С настъпването на 3 март - Деня на Освобождението ни от турско иго - в нашето общество неминуемо започват дискусии относно подбудите, целите и характера на Руско-турската война от 1877 - 1878 г. Редица историци и общественици, заслепени от русофобските си възгледи, слагат силен акцент върху имперските интереси на Русия. Те сякаш напълно отричат саможертвата на войните, дали живота си за нашата свобода, забравят чисто човешката страна на боевете и мъченическия трагизъм на хората, загинали на стотици или хиляди километри от дома, за да спасят един народ от потисничеството.

На днешния празник реших да разкажа две  по-различни истории от Освободителната война. Истории, в които не става дума за храброст на бойното поле, а за делото на две жени, оставили костите си в България не в името на имперския интерес, а заради общочовешките ценности и християнските добродетели.

Първата героиня на днешния разказ е графиня Юлия Вревска, родена в руско благородническо семейство около 1840 г. Ненавършила 20 г. се омъжва за прославения генерал Иполит Вревски, който през 1858 г. загива в Кавказката война (серия от военни кампании, водени от Руската империя за покоряване на народите в Кавказ). Овдовялата графиня се запознава с велики умове на епохата като Виктор Юго, Иван Тургенев и др. Именно романът на Тургенев - "В навечерието" - възбужда интереса ѝ към българския народ и неговата справедлива борба.
Юлия Вревска


През 1877 г. със започването на войната Вревска не се поколебава и се присъединява към Дунавската армия като медицинска сестра. Първоначално работи във военно-полева болница в румънския град Яш, където почти денонощно се грижи за ранените. От там пише на сестра си:
 „Ние сме много изморени…през някои дни превързвахме до 5 сутринта, трудейки се неуморно”.
 С напредването на военните действия се налага прехвърлянето на болничен персонал в непосредствена близост до фронта - графинята пренебрегва полагащата ѝ се отпуска и заминава за Бяла, Русенско. Там е принудена да живее и работи при изключително мизерни условия, но това не я спира от хуманното ѝ дело. Споделя на Тургенев:
За 400 човека се грижим пет сестри, всички са тежко ранени.
 Ужасът на войната не подминава Вервска - с неприсъщ за жена кураж тя преодолява стреса от гледката на страдащите войници, но умората отслабва организма ѝ. В началото на януари 1878 г. тя се заразява с тиф от болните, за които се грижи, и в края на месеца умира далеч от петербургския разкош, насред бедната и изстрадала България...

Подобна е историята на Олга Скобелева (майка на ген. Скобелев). През Освободителната война тя оглавява Балканския отдел на Руския червен кръст, като събира средства за останалите без покрив, в следствие на военните действия, българи. 
Олга Скобелева

След края на войната остава в Южна България, за да постави основите на сиропиталищната дейност в страната. Открива благотворителни дружества, дарява 20 000 златни рубли за пловдивското сиропиталище. Скобелева възнамерява да закупи със собствени средства чифлик в околностите на Чирпан, за да го превърне в приют, но по пътя е ограбена и убита от руския офицер Узатис...

Несериозно, дори обидно е, да се мисли, че графиня Вервска и Олга Скобелева са взели участие във войната с подбуди, различни от хуманно съчувствие и съпричастност към българския народ. Нима е възможно доброволното  включване във войната и всеотдайността на Вервска да са мотивирани от великоруския интерес? Та нали именно заради имперските интереси в Кавказ, тя губи съпруга си седмици след венчавката им. А нима руският национализъм е накарал Скобелева да остане години след войната в България, за да се грижи за бедните? 

Вековният руски стремеж към проливите е вероятно основна причина за войната, но истински стойностното в това историческо събитие е героизмът, саможертвата на хора като Вервска и Скобелева, на обикновените руски солдати, които припознават справедливия български идеaл като свой.

ЧЕСТИТ ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО, БЪЛГАРИ!!! Радвайте се на възстановяването на великата ни държава! Гордейте се с чутовните подвизи на Българското опълчение, но и бъдете признателни на тези, които макар и чужденци, се жертваха за нашата свобода !