Чат

четвъртък, 21 юли 2011 г.

"От Триумф Към Трагедия" * : Част Първа


Първата и Втората Балкански войни са моменти на върховен героизъм и ужасяваща смесица от еуфория и безпределно огорчение за народа ни.

Започналата през есента на 1912 Първа Балканска война завършва с победа на Балканските съюзници над Османската империя. Тя се отличава с еуфорията, настъпила в България, преди започването и́ - при получаването на заповедите за мобилизация в българските селища вместо плач, се чувала музика и са се играели хора. Българите по това време имат лъжовната представа, че Османската империя, имаща население около пет пъти по-голямо от българското, чиято армия е претърпяла реорганизация и е била обучавана от западни военни инструктори, ще бъде лесно повалена. Още по-странното е, че по-време на военните действия българската войска изумява света, като наистина успява да победи по-добре въоръжената армия на доскорошния си сюзерен.

 Безспорен е фактът, че действията на останалите съюзници срещу империята имат второстепенно значение. Българите не само успяват да превземат силно укрепени и модернизирани от западни специалисти крепости като Лозенград и Одрин, но и достигат на минимално разстояние от османската столица, заплашвайки я с инвазия. Този факт неимоверно много улеснява сърби, черногорци и гърци- османското командване е принудено да пренасочи подкрепленията, предвидени за борба срещу Сърбия и Гърция, към Източна Тракия, за да защити Цариград.

Достатъчно е да се погледнат и статистическите данни, за да се посочи неравната роля, която съюзниците имат във войната. България, чието население наброява 4 430 000 души, мобилизира 600 000 бойци (от които 360 000  участват в сражения). Общата численост на армиите на Сърбия, Черна гора и Гърция е по-малка от тази на българската войска- трите държави мобилизират общо 500 000 души, от които във военни действия участват 320 000. В загубите на жива сила разликата е още по-очевидна - българите дават 84 000 жертви (убити ранени), а съюзниците общо 52 000.

Като резултат от съюзническата офанзива Османската империя подписва Лондонския мирен договор, узаконяващ поражението и́ и предоставящ на съюзниците всички османски територии на запад от линията Мидия - Енос.
линията Мидия-Енос (в червено)
Очевидно е, че за победата над могъщата империя най-голям е българският принос. Удовлетворението и гордостта на народа от чутовните победи и безпримерния героизъм на българската армия скоро след края на войната преминават в гняв и желание за мъст. Оказва се, че по-голямата част от географската област Македония, най-вече заради която България започва войната срещу Турция, остава под гръцка и сръбска окупация. Въпреки ясно изразения български етнически характер на областта, гърци и сърби отказват да оттеглят войските си - нещо повече - непосредствено след сключването на Лондонския договор двете държави сключват тайна спогодба, насочена срещу България и нейните интереси в Македония...

* Заглавието на статията е всъщност името на книгата на Симеон Радев, описваща преживяванията му през Балканската война и последвалата след Междусъюзническата война Букурещка мирна конференция.

--------------
част втора

част трета