Чат

петък, 5 август 2011 г.

Душо Хаджидеков



"Всичко за другите, нищо за себе си." Тези думи, изписани върху паметника на швейцарския хуманист Песталоци, в пълна степен важат и за Душо Хаджидеков. Вероятно поради скромността на Хаджидеков твърде малко се знае за неговата личност. Макар и оскъдна информацията за този човек и неговото дело разкрива нравствената характеристика на един типичен възрожденец.

Роденият в Чирпан, около 1836, Душо Хаджидеков първоначално учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Пловдив. По това време Пловдив е арена на ожесточени сблъсъци между имащите все още силни позиции елинисти и българските възрожденци, борещи се за самостоятелна църква и българска просвета. Младият българин заема твърди позиции срещу пагубния за българското самосъзнание гърцизъм. След като се захваща с търговия и натрупва капитал, той не изоставя народополезната си дейност, а напротив - става още по-активен в отстояването на българските интереси, което го прави все по-неудобен за гръцкия елит в града.

Непоколебим и вярващ в правдата на делото, той застава начело на група българи, които изгонват гърците от църквата "Св. Петка", която била съградена с български средства, но окупирана от гръцкото духовенство.

Вместо да се стреми към охолен живот и богатство, Душо Хаджидеков дарява почти цялото си имущество за подпомагане на зараждащата се новобългарска просвета. По негова инициатива и с основно негови средства в Пловдив са открити четири училища, а до края на живота си той остава техен дарител. Самият Хаджидеков живеел под наем в скромна стаичка в старата църква "Св. Петка".

Когато настъпва моментът, борбата за свобода да навлезе в най-опасния си етап, а именно революционния, Хаджидеков не се поколебава да се включи и да рискува всичко, въпреки успешната си търговия. Той става член на местния революционен комитет, основан от Левски, а често имал срещи и със самия Апостол на свободата. След трагичната смърт на Дякона, той установява връзки с Георги Бенковски и  Тодор Каблешков.

Взел дейно участие в народните борби, след погрома на Априлското въстание той е един от първите арестувани - не и без настояванията на гръцкия елит... Две тежки години прекарва в затвора "Таш капия". Смъртта на този голям родолюбец е изпълнена с трагизъм. Буквално часове преди Пловдив да бъде освободен от настъпващите руски восйки, на 4 януари 1878 г., башибозуци извеждат 123 българи от затвора и ги избиват в местността Остромила.Сред убитите е и Душо Хаджидеков...

С делото си и мъченическата си смърт Душо Хаджидеков се превръща в пример за идните поколения-пример за това, че истинският патриотизъм съчетава в себе си добродетели като скромност,самоотверженост и безкористност.