ДЕН НА НАРОДНАТА ПАМЕТ

На днешния ден през злокобната за народа ни 1919 година е подписан Ньойският мирен договор, който окончателно и безмилостно разпокъсва българското етническо землище. България завинаги губи Беломорския си излаз, румънската окупация на Добруджа е потвърдена, Македония също остава под чужда власт, а Западните покрайнини са погълнати от Кралството на сърби, хървати и словенци. Стотици хиляди българи бягат в пределите на свободна България, а още повече остават извън нея и десетилетия наред търпят тормоз и унижение. Несправедливостта на този акт на международното право се доказва от отказа на Американския конгрес да го ратифицира.

Най-тежкото последствие за отечеството ни не са териториалните загуби или непосилните репарации, а фактът, че този договор съкрушава българския национален идеал. Устремът на народа към национално обединение е жестоко прекършен. След този крах енергията на нацията ни, вместо към величавата цел, се насочва към болезнено и често пъти кърваво политическо противопоставяне, което за съжаление, продължава и до днес.

България преди и след Ньойския договор

От 1996 г. този ден по инициатива на Общонародното сдружение "Мати Болгария" се чества като Ден на народната памет, за да напомня на поколенията за трагедията, но и да напомня за героизма и непримиримостта на предците им в отстояването на националните идеали. В XXI век е немислимо преначертаване на граници, но това не трябва да спира съвременния българин да осъди Ньойския диктат и безумието на Великите сили.Този договор като част от Версайската система от договори е основната причина за избухването на Втората световна война, а последиците от него и до днес виждаме в кървавите конфликти, породени от разпадането на Югославия, чиито основи са поставени именно от Ньойския диктат...

П О М Н Е Т Е    Н Ь О Й !!!

Прочети цялата статия

Ден на народните будители

Днес честваме Деня на народните будители. Прекланяме се пред усилията на всички родолюбиви българи, благодарение на които народът ни отхвърли петстотингодишния гнет.

Няма да разказвам историята на празника, а ще изразя личното си отношение към него. Редом с 24 май, днешният ден, посветен на непоколебимия порив към свобода, е един от най-хубавите празници в националния ни календар.

Няма нищо по-деморализиращо и нищо по-смачкващо националното самочувствие, обаче, от това на днешния ден да оставиш единственото цвете пред паметника на български герой, а половин час по-късно цветето да липсва. Именно на такова кощунство, насред Пловдив , станахме свидетели аз и мой приятел днес. Става въпрос за паметника на капитан Райчо Николов в центъра на града, в който за пръв път днешният празник е бил честван. Естествено мерзавецът, взел цветето ще си остане анонимен като всички подлеци.

Въпреки тази случка в Пловдив са останали и родолюбиви българи като учениците от ОУ "Душо Хаджидеков", които, както се вижда на снимката, бяха отрупали с цветя паметника на своя патрон. Поздравления и най-хубави пожелания за вас, малки родолюбци!

Честит празник, българи!

Прочети цялата статия

ДЕНЯТ НА ДОБРУДЖАНСКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ

Добруджанка прегръща български войник през септември 1940

На 25 септември 1940 в изпълнение на Крайовската спогодба (от 7 септември същата година) българската армия влиза в главния град на южна Добруджа - Добрич и практически възстановява българската власт в региона.

 

Южна Добруджа е коварно окупирана от румънската армия по време на Междусъюзническата война след вероломно нападение срещу България в гръб. Населението на Добруджа (Северна и Южна) от векове е българско и претенциите  на румънското правителство са били напълно безпочвени. За своята подлост румънците биват наказани от победоносната българска армия през Първата световна война, но след края и на тази война политиката отрежда Добруджа да остане поробена от Румъния. Последствията са катастрофални - през 1913 в Добруджа има 276 български училища, в края на 30-те години на XX век българските училища са редуцирани от румънските власти до 4. От 112 български църкви през 1912, през 1938 незаетите от румънски духовници остават само няколко. 57 български читалища са закрити.

Агресивната политика на Румъния и незачитането на правата на българите в Добруджа довеждат северната ни съседка до международна изолация. През 1940 тя се оказва под натиска на враждебно настроените към нея и разположили войски по границите си Унгария и СССР. Румъния чрез сътрудничеството на Адолф Хитлер подписва с България така наречената Крайовска спогодба. Според нея изкуствено заселеното румънско население в Южна Добруджа се измества в Северна, но за съжаление и живеещите от векове в Северна Добруджа българи се изселват в Южната част на географската област. Този договор се оказва последният траен, макар и частичен успех, на дипломацията ни в стремежа ѝ да изпълни идеала за единство на българската нация. Успехът е частичен, защото на практика по-голямата част от Добруджа, върху която преди повече от 1300 години е основана България, е обезбългарена.

Денят на навлизането на българската армия в Добрич е и празникът на града.

Посрещането на българските войски в Добруджа, 1940

снимки: http://www.lostbulgaria.com/

Прочети цялата статия

ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ

Манифест към българския народ

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд]

Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов]

Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков]

Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев]

Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов]

Министър на Финансите: [Ив. Салабашев]

Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев]

Министър на Войната: [генерал Д. Николаев]

Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

22 септември е един от най-важните дни в съвременната ни история, но за съжаление много българи не са запознати със значението на тази дата. Друга част, която все пак знае, че 22 септември е денят на Независимостта, трудно осъзнава разликата между този празник и 3 март. В настоящия материал накратко ще разкажа за паметните събития от есента на 1908 г.

Според Берлинския договор от 13 юли 1878 г. Княжество България е поставено във васална зависимост от Османската империя. Държавата ни има право на собствено правителство и войска, но е задължена да изплаща ежегоден данък на империята. В дипломатическо отношение България също трябва да се съобразява с политиката на Високата порта. В договора са включени и икономически клаузи, гарантиращи ниска митническа ставка за внос на западни стоки в България. В резултат на това родното занаятчийство и младата ни индустрия търпят загуби и трудно се конкурират с евтините продукти на европейските промишлени гиганти. Всичко това силно забавя развитието на българската икономика  дори след акта на Съединението. От друга страна, на българските дипломати почти никъде в Европа не е оказвано подобаващо уважение заради васалната зависимост на страната, която представляват.

Известният със своята амбициозност  княз Фердинанд трудно се примирява с това положение и изчаква удобен момент, за да отхвърли васалитета. Такъв се появява през 1908 г. - точно 30 години след подписването на Берлинския договор. Въпреки решителността си Фердинанд е наясно, че няма как да наруши външнополитическите договорености без подкрепата на поне една от Великите сили. Подобен акт през септември 1885 г. (Съединението) е коствал трона на неговия предшественик - Александър Батенберг. 

За щастие на Фердинанд към 1908 г. Австро-Унгария решава, че, противно на клаузите на Берлинския договор, ще продължи окупацията на Босна и Херцеговина, която би трябвало да трае 30 години. През юли същата година в Турция е извършен преврат, което прави момента за действие още по-подходящ. Отношенията между България и Османската империя се усложняват след сериозен дипломатически скандал в Цариград. Следващата стъпка в ескалацията на конфликта е окупирането от страна на българските власти на поддържаната от международни компании ЖП линия, която обслужва маршрутите Свиленград – Белово, Симеоновград – Нова Загора – Ямбол. Сигурността на линията би следвало да се осигурява от турското правителство, но нейното васално княжество си позволява да присвои правата върху нея.

На 21 септември княз Фердинанд се връща от посещение в Австро-Унгария, а ден по-късно във Велико Търново обявява независимостта на  България (публикуваният в началото на статия манифест е формалният акт, ознаменуващ това събитие). На 23 септември Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина, а Гърция на 24 същия месец присъединява към своята територия остров Крит. Така Берлинският договор е нарушен от три държави едновременно. Въпреки това Независимостта на България не е призната веднага. Всяка от Великите сили иска да извлече максимума от ситуацията - австрийците искат да уредят проблема с окупираната от българското правителство ЖП линия, заради която са застрашени интересите на техните компании. Русия желае да си осигури достъп до Черноморските проливи, а Великобритания действа отново срещу България, подкрепяйки новото турско правителство. Самата Османска империя обявява частична мобилизация, а българските войски също се струпват по южната граница. Турция освен това се опитва да получи значителна финансова компенсация и дори поставя териториални искания в района на Свиленград, на което българският премиер Александър Малинов отговаря:

“Независимостта си България е готова да изкупи с кръв, а не с пари!”

Руският черноморски флот е мобилизиран като отговор на маневрите на британски кораби към гръцки и турски териториални води. Русия решава, че трябва на всяка цена да избегне конфликт на Балканите, заплашващ да запали цяла Европа (както ще се случи едва 6 години по-късно) и посредничи между България и Турция. Руската империя компенсира турските финансови искания в размер на 125 милиона лева, опрощавайки на Османската държава част от контрибуциите, полагащи се на Русия от Руско-турската война от 1878 г. България се задължава да изплати на Русия дългосрочен, нисколихвен заем, с което да обезщети православната империя за поемането на българските задължения.

Така едва на 7 април 1909 г. Османската империя признава Независимостта на България, последвана от Англия, Франция, Италия, Сърбия, Черна гора и Румъния. На 14 април Германската империя и Австро-Унгария също признават България за независима държава. Фердинанд от княз се превръща в цар на българите!

С този акт България окончателно скъсва с робското минало, защитава акта на Съединението, открива нови перспективи за стопанството си и също така завоюва важно място на дипломатическата сцена. Това ще ѝ позволи да има водеща роля в Балканската политика през следващите 10 години и да се превърне във фактор за стабилността на региона и до днес. Прозорливостта на българския владетел и правителство да използват историческия момент, дава възможност на страната ни да заеме полагащото ѝ се място сред цивилизованите европейски държави. България, която до този момент формално е трябвало да съобразява всеки аспект на политиката си с Османската империя, се превръща от обект в субект на международната политика. След вековно турско владичество българската държава, която в продължение на 30 години е една полузависима територия, си връща средновековното достойнство и отново започва да се зове ЦАРСТВО. 

Честит празник, българи! Нека си пожелаем съвременните български държавници да имат далновидността и куража да отстояват националните интереси и независимост по начина, по който са го направили цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов.

ДА ЖИВЕЕ ЕДИННА  И НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ!

Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България.

http://www.nezavisimost.eu/ -уеб сайт по случай 100 години от обявяването на Независимостта на България

Прочети цялата статия

ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ

Манифест към българския народ

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд]

Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов]

Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков]

Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев]

Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов]

Министър на Финансите: [Ив. Салабашев]

Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев]

Министър на Войната: [генерал Д. Николаев]

Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

22 септември е един от най-важните дни в съвременната ни история, но за съжаление много българи не са запознати със значението на тази дата. Друга част, която все пак знае, че 22 септември е денят на Независимостта, трудно осъзнава разликата между този празник и 3 март. В настоящия материал накратко ще разкажа за паметните събития от есента на 1908 г.

Според Берлинския договор от 13 юли 1878 г. Княжество България е поставено във васална зависимост от Османската империя. Държавата ни има право на собствено правителство и войска, но е задължена да изплаща ежегоден данък на империята. В дипломатическо отношение България също трябва да се съобразява с политиката на Високата порта. В договора са включени и икономически клаузи, гарантиращи ниска митническа ставка за внос на западни стоки в България. В резултат на това родното занаятчийство и младата ни индустрия търпят загуби и трудно се конкурират с евтините продукти на европейските промишлени гиганти. Всичко това силно забавя развитието на българската икономика  дори след акта на Съединението. От друга страна, на българските дипломати почти никъде в Европа не е оказвано подобаващо уважение заради васалната зависимост на страната, която представляват.

Известният със своята амбициозност  княз Фердинанд трудно се примирява с това положение и изчаква удобен момент, за да отхвърли васалитета. Такъв се появява през 1908 г. - точно 30 години след подписването на Берлинския договор. Въпреки решителността си Фердинанд е наясно, че няма как да наруши външнополитическите договорености без подкрепата на поне една от Великите сили. Подобен акт през септември 1885 г. (Съединението) е коствал трона на неговия предшественик - Александър Батенберг. 

За щастие на Фердинанд към 1908 г. Австро-Унгария решава, че, противно на клаузите на Берлинския договор, ще продължи окупацията на Босна и Херцеговина, която би трябвало да трае 30 години. През юли същата година в Турция е извършен преврат, което прави момента за действие още по-подходящ. Отношенията между България и Османската империя се усложняват след сериозен дипломатически скандал в Цариград. Следващата стъпка в ескалацията на конфликта е окупирането от страна на българските власти на поддържаната от международни компании ЖП линия, която обслужва маршрутите Свиленград – Белово, Симеоновград – Нова Загора – Ямбол. Сигурността на линията би следвало да се осигурява от турското правителство, но нейното васално княжество си позволява да присвои правата върху нея.

На 21 септември княз Фердинанд се връща от посещение в Австро-Унгария, а ден по-късно във Велико Търново обявява независимостта на  България (публикуваният в началото на статия манифест е формалният акт, ознаменуващ това събитие). На 23 септември Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина, а Гърция на 24 същия месец присъединява към своята територия остров Крит. Така Берлинският договор е нарушен от три държави едновременно. Въпреки това Независимостта на България не е призната веднага. Всяка от Великите сили иска да извлече максимума от ситуацията - австрийците искат да уредят проблема с окупираната от българското правителство ЖП линия, заради която са застрашени интересите на техните компании. Русия желае да си осигури достъп до Черноморските проливи, а Великобритания действа отново срещу България, подкрепяйки новото турско правителство. Самата Османска империя обявява частична мобилизация, а българските войски също се струпват по южната граница. Турция освен това се опитва да получи значителна финансова компенсация и дори поставя териториални искания в района на Свиленград, на което българският премиер Александър Малинов отговаря:

“Независимостта си България е готова да изкупи с кръв, а не с пари!”

Руският черноморски флот е мобилизиран като отговор на маневрите на британски кораби към гръцки и турски териториални води. Русия решава, че трябва на всяка цена да избегне конфликт на Балканите, заплашващ да запали цяла Европа (както ще се случи едва 6 години по-късно) и посредничи между България и Турция. Руската империя компенсира турските финансови искания в размер на 125 милиона лева, опрощавайки на Османската държава част от контрибуциите, полагащи се на Русия от Руско-турската война от 1878 г. България се задължава да изплати на Русия дългосрочен, нисколихвен заем, с което да обезщети православната империя за поемането на българските задължения.

Така едва на 7 април 1909 г. Османската империя признава Независимостта на България, последвана от Англия, Франция, Италия, Сърбия, Черна гора и Румъния. На 14 април Германската империя и Австро-Унгария също признават България за независима държава. Фердинанд от княз се превръща в цар на българите!

С този акт България окончателно скъсва с робското минало, защитава акта на Съединението, открива нови перспективи за стопанството си и също така завоюва важно място на дипломатическата сцена. Това ще ѝ позволи да има водеща роля в Балканската политика през следващите 10 години и да се превърне във фактор за стабилността на региона и до днес. Прозорливостта на българския владетел и правителство да използват историческия момент, дава възможност на страната ни да заеме полагащото ѝ се място сред цивилизованите европейски държави. България, която до този момент формално е трябвало да съобразява всеки аспект на политиката си с Османската империя, се превръща от обект в субект на международната политика. След вековно турско владичество българската държава, която в продължение на 30 години е една полузависима територия, си връща средновековното достойнство и отново се превръща в ЦАРСТВО. 

Честит празник, българи! Нека си пожелаем съвременните български държавници да имат далновидността и куража да отстояват националните интереси и независимост по начина, по който са го направили цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов.

ДА ЖИВЕЕ ЕДИННА  И НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ!

Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България.

http://www.nezavisimost.eu/ -уеб сайт по случай 100 години от обявяването на Независимостта на България

Прочети цялата статия

Честит ден на Съединението на Източна Румелия с Княжество България

Честит празник на всички българи и в частност на пловдивчани, честващи и празника на своя град! Това е един от дните в най-новата ни история, който гордо можем да посочим като триумф, постигнат самостоятелно от народа ни.

Събитията около Съединението са добре известни и все пак накратко ще припомня хронологията на този акт на свободната воля на българина.

След Освобождението и по-точно след Берлинския конгрес и разделянето на България, Източна Румелия се превръща в убежище за множество крайно революционно настроени патриоти, които са неудобни на режима в София. Един от тях е Захарий Стоянов.  Той събира около себе си стари поборници като Иван Андонов, Петър Зографски и други. Стоянов основава БТРЦРК (Български таен централен революционен комитет) и става негов председател. Впоследствие към организацията се присъединяват Коста Паница и Димитър Ризов. Първоначално нейна основна цел е освобождението на Македония, но след като голяма пратка с оръжие за македонски чети е заловена от правителството, БТЦРК насочва вниманието си към свалянето на режима в Източна Румелия и провъзгласяването на Съединението между Северна и Южна България. За тази цел БТЦРК полага много усилия да привлече румелийската милиция и жандармерия на страната на народното дело и в крайна сметка убеждава българските командири да действат заедно с четите. Към делото е привлечен видният офицер от милицията, която по това време е равностойна като боеспособност на армията в Княжеството, майор Данаил Николаев. Началникът на жандармерията капитан Райчо Николов загърбва някогашния конфликт с Николаев и също прегръща съединистката идея. Други видни военни, които застават зад идеала, са Сава Муткуров и Димитър Филов. Сподвижникът на Ботев д-р Странски, който по това време е един от лидерите на румелийската либерална партия, също става част от комитета. Важна роля в Съединението ще има и странната личност на някогашния опълченец Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики (наречен Велики от Захарий Стоянов). Продан Тишков е бил част от румелийската милиця, като е отговарял за резервистите в Голямо Конаре (дн. град Съединение).  Неговият прякор Чарда означава стадо говеда. За да се подиграе на поляка фон Дригалски, които е на служба при турското правителство и изпълнява длъжността главнокомандващ на милицията, Тишков добавя аристократическата частица фон към прякора.

Започнатата главно от Захарий Стоянов публицистична пропаганда на Съединението, достига своя връх чрез организираните от БТЦРК чествания от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли 1885 г.. Множеството хора, придошло от цяла Източна Румелия и от Княжеството, е превъзбудено и запалено по съединистките идеи.

На 29 август Сава Муткуров и Димитър Ризов пътуват до Шумен, където княз Александър I наблюдава военни маневри. Двамата му излагат плана на БТЦРК за обявяване на Съединението и го молят за подкрепа. Батенберг, които дотогава е неособено долюбван от народа и има множество политически противници, обещава своята подкрепа, но не уведомява министър-председателя Петко Каравелов, които е скептик по отношение на Съединението. Явно в този момент Батенберг решава, че ще служи не на интересите на Великите сили, които са го изпратили в България, а на народа, който е поверил съдбата си в неговите ръце.

Самият план, разработен от БТЦРК гласи, че Съединението трябва да бъде обявено на 15 септември 1885. Чети от различни части на Източна Румелия следва да се отправят към Пловдив, където подкрепени от военните, посветени в заговора, да свалят правителството.

На 2 септември обаче бунтовното Панагюрище, където споменът от Априлската епопея бил още жив, дава преждевременно начало на делото. Част от местните четници вземат знамето, камбаните забиват, чуват се песни и изстрели във въздуха, но полицията арестува размирниците. Впоследствие под натиска на народа е принудена да ги освободи. Започването на бунта кара БТЦРК да ускори начинанието из цяла Източна Румелия, за да не угасне то в спорадични надигания. Въстаническата дейност из областта е забелязана от правителството, но често изпратените части на милицията или жандармерията се присъединяват към бунтовниците или не предприемат никакви действия срещу тях. На 4 септември бунтовниците, водени от Чардафон, обявяват Съединението и превземат Голямо Конаре. Междувременно правителството в Пловдив преценява ситуацията и се консултира с руското консулство. Българските министри се надяват да получат подкрепа от империята и сами да обявят Съединението, но получават категоричен отказ.

По това време четата на Чардафон се придвижва към Пловдив, а през нощта на 5 срещу 6 септември частите на майор Данаил Николаев обграждат конака, искайки да арестуват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Полицмейстерът отказва да отвори портите и нарежда на своите подчинени да се приготвят за стрелба. Николаев пък заплашва, че ще докара оръдие, за да смаже съпротивата, след което обаче се представя на войниците, защитаващи конака, с думите:

Момци, слушайте! Аз съм българският майор Николаев! Да живее негово Височество Князът на България Александър I, да живее Съединението, ура!

Войниците от двете страни дружно разпорили въздуха с "Ура" и полицмейстерът бил принуден да отвори конака. По-късно пристигат Захарий Стоянов и Иван Андонов, които заедно с адютанта на майор Николаев-поручик Тошев, влизат в сградата, за да съобщят на Кръстевич, че Съединението на България е обявено. Без възражения Кръстевич ги последвал и впоследствие е ненужно унижен. Той е качен във файтон и разкарван из Пловдив, под "охраната" на годеницата на Чардафон, която била препасана със сабя.

Малко по-късно в Пловдив се разиграва трагедия. Уважаваният от целия град капитан Райчо Николов тръгва да издирва началника на пощенската станция Коста Тодоров, който отказва да предаде ключовете от ведомството. Тодоров е пиян и си мисли, че капитанът идва да го арестува, взима служебния си пистолет и прострелва Райчо Николов в главата. След това убиецът се скрива в кафене, където е линчуван от разярената тълпа.

Повечето източници твърдят, че капитанът е единствената жертва на Съединението, но, според Никола Нанчев, в начинанието загинали още петима души: Иван Данчев, Димитър Йовчев-Яврука, Петко Запрянов, Г.В. Сербезов и Алекси Радушев. Те, като част от чирпанската чета, се насочвали към Пловдив на 5 септември, но поручикът Жейнов, в желанието си да се докаже като верен на властта, заповядал на подчинените си да стрелят  по четниците.

Скоро след свалянето на Кръстевич е формирано временно правителство, начело с д-р Странски, което телеграфирало до княз Александър I. Той под влияние на емоцията и на превъзбудения председател на народното събрание - Стамболов - пренебрегва скептицизма на Каравелов. С риск за короната си подкрепя Съединението. Пристигайки в Пловдив той е посрещнат тържествено. Князът телеграфира на руския император, надявайки се, че ще получи неговата подкрепа за святото дело. Вместо това императорът отзовава всички руски офицери и съветници от България и Източна Румелия...

Народът ни е оставен съвсем сам, подкрепян единствено от младия си княз, да се бори за своята свобода. Въпреки това, през ноември в избухналата Сръбско-българска война, българите с кръвта си  и с безпримерната саможертва, извършена от младежа до стареца, завинаги сакрализират девиза "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА" ! 

Прочети цялата статия