Чат

понеделник, 24 май 2010 г.

24 май - Ден На Българската Просвета, Култура и Писменост

Днес на 24 май честваме един от най-впечатляващите празници в националния ни календар, а именно - деня на българската просвета, култура и писменост. Този празник е уникален по своята същност и традицията на неговите чествания е тясно свързана с духовния подем в българското общество през Възраждането. За първи път подобни чествания се провеждат на 11 май 1851 година в пловдивското училище "Св. Св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров. След няколко години инициативата се разпространява в редица български градове и в столицата на империята Цариград.

От ранна детска възраст научаваме детайли за историята на писмеността ни и честванията, свързани с нея, но защо всъщност делото на Солунските братя и на техните ученици е от такова значение за България? Писмеността, създадена от Кирил и Методий на основата на български диалект се оказва изключително мощно средство за сътворяването на нова и самобитна цивилизация, каквато е българската от Ранното средновековие. Неоспорими доказателства нейната значимост е обстоятелството, че почти всички славянски народи развиват своята култура на основата на българската. Дори днес създадената в България кирилица (която всъщност е преработен от учениците на Кирил и Методий вариант на глаголицата) е официалната азбука на над 200 милиона души. На кирилица се пише дори в Монголия.


За българската държава писмеността има и чисто практическо значение, както и огромна роля при формиране на българската средновековна народност. В средата на IX век България реално нямала друг избор освен да премине в лоното на християнските народи, но освен безспорните ползи, които този акт носел със себе, рисковете също не били малко. Най-опасно било безпрепятственото проникване на чужди елементи в българското общество - били те византийски или римски духовници - неслучайно княз Борис на няколко пъти сменял своята духовна ориентация от Константинопол към Рим и обратно. Владетелят се опитвал да установи максимална църковна автономия и да намали до колкото е възможно чуждото влияние, което всъщност било главната причина за протестите на част от българската аристокрация срещу новата вяра. Освен всичко хуманните идеи на християнството трудно достигали до обикновените българи поради чуждия език на богослужението. Дори новопроизведените духовници от български произход "с мъка разбирали написаното на гръцки език и придобивали само едно умение да четат на него при посредството на буквите", както свидетелства средновековен автор. Били правени опити азбуката на един от трите "свещени езика" по това време (еврейски, латински, гръцки) да бъде пригодена за нуждите на църквата, а и за администрацията на новопокръстената държава, но опитите с гръцки и латински били неуспешни. Въпреки желанието си българският владетел реално не разполагал с ресурса да създаде и наложи писменост, разбираема за народа му. За сметка на това безспорният културен лидер в Ранното средновековие - Византия - имала пълния потенциал да извърши подобен акт. В империята живеели и работили най-образованите за времето си духовници и книжовници. Създаването на азбуката може да се приеме за своеобразен резултат от ожесточения двубой между Рим и Константинопол за политическо и духовно надмощие над новопокръстените народи. Византия имала намерение да използва писмеността като "културно оръжие" в това съперничество, без да подозира, че всъщност ще инспирира една мощна цивилизация, която ще гарантира съществуването на българския народ през следващите повече от 1000 години.

За създателите на това културно чудо, каквото безспорно е новата писменост, е казано много, но все пак бих искал да спомена няколко факта. Вече е почти сигурно, че Кирил и Методий са от български произход - в житието на св. Кирил дори се споменава, че той произхожда от аристократичен български род, който поради дворцови размирици е бил принуден да избяга във Византия. По това време подобни случай не са единични. Византия като многонационална империя проявявала толерантност към всички, стига те да са християни. Знае се, че на българските аристократи почти във всички случаи били осигурявани високи постове в имперската администрация, което обяснява и длъжността, заемана от бащата на Светите братя. Етническата им принадлежност обяснява и майсторството, с което са боравели със старобългарския език. Майсторство, спомогнало не само за създаване на писмеността, но и за успешния превод на множество богослужебни книги в изключително кратки срокове. Двамата братя получили много високо за времето си образование, като за Константин-Кирил се знае, че е завършил най-престижното учебно заведение в Европа по това време - Магнаурската школа. И двамата братя бързо се издигали в йерархията на империята и получавали важни длъжности - Методий бил стратег на една от византийските области, а брат му станал преподавател в Магнаурската школа. Двамата участват и във важни дипломатически и проповеднически мисии. Една от тези мисии - Брегалнишката е с по-голямо значение за България. Според житието на Кирил по време на тази мисия (около 857) той покръстил хиляди българи и дори се срещнал с българския владетел, тогава все още кан Борис. Тази мисия е сякаш пренебрегвана и недостатъчно изследвана от нашите учени, но може би точно тя е съществена предпоставка за успеха на Кирило-Методиевата писменост в България, след краха, който тя претърпява във Великоморавия.

Самата писменост била създадена през 855 в малоазийския манастир "Св. Полихрон". Наречена глаголица, азбуката има съвършено оригинален характер и изключително красив вид, който поради своята сложност, по-късно в България ще бъде опростен.

Среднодунавските страни, населени със славяни, говорещи език, близък до българския, за който била пригодена новата писменост, изпитвали същите проблеми, както и самата България. Наскоро приетото християнство носело със себе си и агресивното политическо влияние на Немското кралство. Ето защо князът на Великоморавия - Ростислав, явно имащ представа за съществуването на новата писменост, се обърнал към Византия с молба да изпрати мисия, която да внедри писмеността в държавата му, да направи богослужението разбираемо за обикновените хора и по този начин да спре немското влияние. В името на надмощие в църковния двубой Византия била готова да пренебрегне догмата за триезичието и натоварила Солунските братя със задачата да разпространят новата писменост сред среднодунавските славяни, естествено заедно с византийското духовно влияние. Кирил и Методий успели в кратки срокове да преведат и препишат множество богослужебни книги на новата писменост. През есента на 863 г. мисията пристигнала във Великоморавия и започнала интензивно да поставя основите на славянското богослужение. Подобна активност проявили и в друго славянско княжество - Панония. През 867 г. на път за Константинопол братята били задържани във Венеция, където в спор с римски духовници, те успешно защитили създадената от тях писменост. Братята били поканени и в Рим да защитят още веднъж делото си - този път пред самия папа Адриан II. Папата дава благословията си за новата писменост и богослужението на старобългарски език, като по този начин допуска компромис в триезичната догма(именно този спор в следващите векове ще е една от причините за отделянето на евангелистката църква от католическата). Римската мисия на Константин - Кирил и Методий продължава 14 месеца и изтощава до краен предел Константин, който в края на живота си приема монашески сан под името Кирил, като умира на 14 февруари 869 г., след което е погребан в базиликата "Сан Клементе" в Рим. 

Делото на братята логично било продължено от Методий. Той бил ръкоположен за славянски епископ и разгръща мощна книжовническа дейност. Амбицията и желанието за отмъщение на немското духовенство, което губело позиции заради новата писменост, се изразили в това, че немците буквално отвлекли и заточили Методий в манастир през 870 г. и само застъпничеството на папа Йоан VIII го спасило. През 873 г, Методий бил ръкоположен за архиепископ на Моравия, като продължавал успешно да защитава писмеността, но след смъртта му (885 г,) разправата на немското духовенство с неговите ученици и разпространители на азбуката била жестока и нямала нищо общо с християнските ценности. Едни били безмилостно измъчвани, по-младите били продавани в робство, а трети прокудени от среднодунавските княжества. Трима от последната група - Климент, Наум и Ангеларий след множество трудности и оскърбления имали възможността в края на 885 или 886 г. да се доберат до българската крепост Белград. Смята се, че те също са били етнически българи. Управителят на Белград бил добре запознат с политиката и целите на българския владетел и веднага приютил книжовниците, като междувременно изпратил известие до княз Борис. Владетелят очаквал учениците на Светите братя и се постарал да впрегне цялата държавна машина, за да създаде пълен комфорт за тримата просветители. Въпреки усилията му Ангеларий починал скоро след пристигането си в Плиска. Независимо от това други Кирило-Методиеви ученици, които се спасили от немските жестокости, пристигали в България. Държавата и църквата спешно се нуждаели от интелектуален потенциал и владетелят се стараел да даде най-добрите възможности на книжовниците, а те му се отплатили щедро - само за няколко години поставили основите на българската църква и култура и успели така да реформират писмеността, че тя да бъде успешно и лесно използвана както за духовни, така и за административни цели. Именно така се появява известната ни днес кирилица, която е изцяло съобразена с особеностите на българския език и е специално създадена за неговите нужди. Били създадени два книжовни центъра, водени от най-изявените ученици на Кирил и Методий. Климент работил в Охрид, където за 7 години обучил над 3500 български духовници и успял да реформира глаголицата. В столицата Плиска Наум и неговият екип от книжовници превеждали и преписвали огромен брой богослужебни книги. Под негово ръководство работил и бъдещият владетел Симеон Велики.

Непрестанните усилия на княз Борис I и на неговия син Симеон Велики довели не само до създаването на нова уникална цивилизация, но и завършили процеса на формиране на българската народност. Административните реформи на кановете Крум и Омуртаг спомогнали за преодоляването на различията между етносите, живеещи на територията на българската държава, но християнството, подсилено с новата писменост, бил елементът, който успял да спои духовно различните народи и да ги накара да чувстват съпричастност. Християнизацията и въвеждането на старобългарската писменост окончателно утвърдили понятието българин като нарицателно за хората, живеещи в Мизия, Тракия и Македония.

Писмеността и породената от нея култура имат място и в световната история чрез своето влияние върху целия славянски православен свят. Достатъчно е да се отбележи, че книгите, с които се извършвало покръстването на най-големия православен народ - руския - са български. А думите на големия руски учен акад. Лихачов са истинско признание за българския културен принос:

„Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния Ледовит океан до Индийския."
Талантът и възможностите на Светите братя са безспорни, а делото им оставя неизличима следа в развитието на световната цивилизация и неслучайно те бяха провъзгласени от папа Йоан Павел II за покровители на Европа. Не трябва обаче да се пренебрегват и усилията на техните ученици, които за няколко години в България вършат не по-малко значима работа. Ролята на великите български държавници - княз Борис I и Симеон Велики също е изключително важна. Знае се, че по българските земи са създадени още две оригинални писмености - тази на траките и на готите. Историята обаче не помни почти нищо за тях и причината е много проста - те са нямали привилегията да бъдат подкрепяни от мощен държавен апарат, какъвто е функционирал в България през IX век.


И ако все още се чудите защо писмеността е толкова важна за българите, то задайте си простия въпрос - колко са народите, които имат привилегията да пишат на азбука, създадена специално за техния език? Защото кирилицата е точно такава - тя е сътворена, за да може да ни бъде полезна всеки ден във всяка една ситуация от ежедневието и няма нищо по-тъжно от това да я заменяме с латиницата и да се гаврим с езика си. Ако немските духовници, които с такова ожесточение преследваха учениците на Кирил и Методий, виждаха как пренебрегваме делото на Солунските братя и техните ученици, вероятно щяха да са повече от доволни...

Пазете и почитайте делото на Кирил и Методий и учениците им! Уважавайте собствения си език и се радвайте на неговото богатство!

ЧЕСТИТ 24 МАЙ, БЪЛГАРИ!!!


http://vbox7.com/play:4ce87e867f - акад. Лихачов за българската култура