Чат

петък, 2 септември 2011 г.

Летописецът на Македония - Димитър Талев


На 1 септември 1898 г. в Прилеп е роден пламенният български патриот и писател Димитър Талев. Родолюбието му се заражда в ранна детска възраст. Расте в семейство, тачещо възрожденските идеали и дълга към отечеството. Едва 5-годишен става свидетел на героичното Илинденско-Преображенско въстание. От тогава е и най-яркият детски спомен на писателя - на фона на гаснещата вечер той вижда горящия град Крушево. По-късно разбира, че неговите баща и брат са взели участие в бунта срещу Османската империя.Още в онези ранни години се заражда хуманистичния и родолюбив му стремеж да разкаже за страданието на поколения македонски българи, стремящи се към свободата си.

Страданието следва не само народът му, но и самия Талев. Едва деветгодишен остава без баща, а съдбата отрежда на бъдещия писател да расте във времена на кървави борби между българи, сърби, гърци и турци в родната му Македония. Именно тези размирици и последвалите ги Балкански войни лишават Талев от системно образование. Учи в Прилеп,Солун, Скопие, Стара Загора, Битоля. Още през ученическите си години се интересува от литература, а негов любим автор е Иван Вазов. Младият писател се опитва да му подражава и така през 1917 г. в Скопската гимназия издава първия си разказ.

След края на ПСВ Талев прави опит да получи висше образование - посещава лекции по медицина и философия в Загреб и Виена, но бързо разбира, че не това са науките, които го привличат. На 22 септември 1921г. -денят, в който Вазов умира - Димитър Талев се завръща в България сякаш за да продължи делото на своя литературен кумир. Някъде по това време Талев, като повечето млади хора тогава, се прехласва по социалистическите идеи, дори пише статии в левия печат. Бързо разбира утопичността и практическата неосъществимост на левите идеали и застава на твърди националистически позиции.

През 1925 г. завършва българска филология в СУ, където слуша лекции на проф. И. Шишманов, проф. Б. Пенев,  акад. М. Арнаудов, акад. Л. Милетич и др. Междувременно Та.лев придобива все по-важна роля в обществения и културен живот на Царство България. Издига се до поста главен редактор, а по-късно и директор на вестник "Македония" - печатен орган на оглавената от Иван Михайлов ВМРО. След преврата от 19 май 1934 г.  в. "Македония" е забранен и Талев става сътрудник на авторитетният вестник "Зора".

Още преди 9 септември 1944г. Димитър Талев започва труда на своя живот - тетралогията ("Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден", "Гласовете ви чувам"), която е епически разказ за народните борбите на македонските българи през XIX и началото на ХХ век. Силно въздействащите романи са изпълнени с трагизъм, поразяват със своя реализъм и майсторското съчетание между личностната съдба на отделните герои и съдбата на възраждащото се и търсещо свободата си общество. Трудът на автора е още по-ценен, имайки предвид, че писан във време, когато авторът е подложен на жестоките репресии от комунистическата власт. Обвинен е във  "великобългарски шовинизъм" и едва след разрива между България и Югославия е частично реабилитиран, но разклатеното му от трудовите лагери здраве не му позволява да напише замислената последна книга от епичния летопис за родната му Македония. Големият писател умира в София през 1966 г.

Димитър Талев оставя на съвременните българи и на братята им в Реп. Македония не само своето литературно наследство, в което личат още романи с историческа тематика като трилогията "Самуил" , "Кипровец въстана" и др. Той завещава на идните поколения и своята непримирима и всеотдайна обич към отечеството. Въпреки страданието и несгодите, въпреки човешката жестокост и несправедливото отношение на собственото му правителство, Талев нито за миг не забравя своите корени, нито за миг не спира да обича България и нейния може би най-изстрадал край - Македония....

--------------
интервю със сина на Д. Талев - Братислав Талев

друго интервю с Братислав Талев