Чат

неделя, 23 октомври 2011 г.

Забравените поборници - Зайчарската чета от 1867 г.


В периода 1867-1868 г. сред българските революционни среди настъпва раздвижване, което води до няколко четнически акции. Всеки от нас е чувал за четите на Филип Тотю и Панайот Хитов, както и за героизма на бойците, водени от Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но колко българи знаят за съдбата на една от най-големите чети от този период - Зайчарската чета, в която вземат участие около 160 български патриоти.

В българската историография информацията за този боен отряд е оскъдна. Знае се, че водач на четата е големият патриот Иван Кулин - участник и организатор на няколко въстания в Северозападна България, най-голямото, от които избухва през 1850 г. и по мащаб е съизмеримо с Априлското.

Организирането на четата е насърчено лично от сръбския княз Михаил, с когото се среща Иван Кулин.  С оглед на изострените отношения между Сърбия и Османската империя, целта е четата да навлезе в България и при благоприятни условия да предизвика въстание. Кулин води разговори и със сръбския военен министър, който обещава военна помощ и позволява на българския подпоручик на сръбска служба - Йеремия Българов - да се включи в четата. Сърбите тайно въоръжават 160 българи, които се отправят към тогавашната сръбско-турска граница, за да навлязат в българските земи. Тя се съсредоточава в с. Вотина (Зайчарско - област, населена масово с българи, както и по-голямата част от тогавашна Източна Сърбия).

На паметната дата 20 април, но 1867 г. четата е построена от войводата Иван Кулин, който предава водачеството на опитния във военното дело Йеремия Петров Българов. Четата носи със себе си и знаковото за българската освободителна борба знаме на Първата българска легия.

Четниците тайно преминават границата, но още преди да встъпят в сражение, са предадени от "братска ръка". Сръбското правителство, което само насърчава организирането на отряда, го издава на турските власти. Това е поредния епизод от непоследователната и вероломна политика на Сърбия спрямо българите през XIX в. (отношението към българските легионери от 1862 г. и 1867 г. не е по-различно). Западните ни съседи се възползват от настроенията сред българите за свои собствени цели - нещо повече те постигат значителна териториална експанзия за сметка на Османската империя върху земи, заселени с българи от векове.

Като следствие от предателството четниците са посрещнати от многобройна турска войска, въоръжена дори с артилерия. Това не спира българските родолюбци, които влизат в кърваво сражение, дават жертви, но нанасят значително повече поражения на противника си. Четниците героично дават отпор до момента, в който са нападнати в гръб от... сръбската милиция. Този вероломен удар получават българите вместо обещаната допълнителна военна помощ. Нещо повече -  сърбите арестуват четниците и ги отвеждат към различни сръбски затвори, а по пътя се гаврят със знамената на четата, включително и със знамето на Първата българска легия, участвало в една от най-великите битки в сръбската история - тази за Белград през 1862 г...Знамето, което е светиня за българи, а би трябвало и за сърби, е запазено в Зайчарското окръжно управление чак до 1894 г. , когато е унищожено от сръбските шовинисти.

Съдбата на повечето бойци от Зайчарска чета е неизвестна, след като излежават присъдите си по сръбските затвори. Знае, се че войводата Иван Кулин умира през 1870 г., а Йеремия Българов загива като част от четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Имената и на двамата герои потъват в забрава, а историята на водената от тях чета  умишлено или не остава скрита за широката общественост, вероятно поради криворазбрано чувство за толерантност и братство спрямо западаните ни съседи, които и до днес продължават да водят антибългарска политика в Западните покрайнини.