Чат

неделя, 22 юли 2012 г.

Пазителите на Народната памет: Част втора


По времето, когато Димитър полага усилия за утвърждаване на българския език в училищата и черквите, Константин, който учи в Русия, подготвя за издаване сборника с народни песни, събрани от братята. За съжаление така и не намира средства и меценати, желаещи да му помогнат в родолюбивото начинание. Този му неуспех го хвърля в меланхолични настроения, които раждат редица негови поетични произведения като например "Тъга за юг"

При липсата на възможност за издаване на сборника в Русия, Константин Миладинов се обръща към големия хърватски патриот и приятел на българите -  католическия епископ Йосиф Щросмайер. Хърватинът приема на драго сърце да помогне за издаването на сборника, но поставя едно условие на Миладинов - държи сборникът да се напечата на кирилица (до този момент братя Миладинови са записвали българските песни с гръцки букви). Естествено Константин се съгласил и пренаписал песните на българската азбука. Така през 1861 г. се появява книгата „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861“

По това време обаче зла участ застига по-големия брат Димитър. Противопоставяйки се на фанариотите и тяхната асимилационна политика, той става жертва на клеветнически заговор, организиран от гръцкото духовенство. Турските власти го задържат и захвърлят в Цариградския затвор. За това нещастие Константин разбира едва шест месеца по-късно в Белград, на път за българските земи. Той веднага тръгва за османската столица, за да спаси Димитър, но също бива задържан и затворен. За патриотите се застъпват редица влиятелни личности, но напразно. През януари 1862 г. двамата братя угасват в Цариградския затвор.

Животът на братя Миладинови е отдаден изцяло на българския народ и неговата борба за духовна свобода. Безспорно най-значима следа в нашата история остава техният епохален сборник с народни песни, поговорки и сказания, превърнал се в настолна книга за изучаване не само на родния фолклор, но и на автентичния народен език. Техният дял в духовното осъзнаване на българите като отделна и значима нация е сравним единствено с това, което други двама братя - Грим - правят за възникването на модерната немска нация и култура. Вероятно най-точно обобщение за съдбата на стружките братя прави българският писател Георги Константинов:
...Тези, които въздигнаха в култ народното начало в историческия и духовния живот, които събраха най-хубавите песни и митове на българския народ, сами станаха герои на народни легенди и митове, а личната им съдба преля като неделима от съдбата на героите в народния епос...