Чат

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Като не щеш мира, на ти секира!


В своята хилядолетна история българската държава има редица талантливи владетели, които я водят към териториално разширение, политическо могъщество и културен възход. Малко са обаче тези, които оставят така трайна следа в паметта на народа, като кан Крум Страшни.

Историците считат, че Крум произхожда от т.нар. панонски българи, като поставя началото на династия, която управлява България вероятно до към края на Х век. При управлението на предшественика му - кан Кардам - проблемите от вътрешнополитическо естество, които сериозно застрашили съществуването на българската държава са окончателно преодолени, което позволява на Крум да предприеме териториална експанзия. През 805 г. българите, предвождани от Крум, покоряват аварите и така се оказват между двете най-могъщи империи през тази епоха - Франкската и Византийската.

През 807 г. византийският император, явно загрижен заради успехите на Крум, подготвя поход срещу България, който макар и неуспешен, дава повод на Крум да насочи българската експанзия на юг към византийските територии, като крайната цел е географската област Македония. През 809 г. Крум превзема изключително важната за Византия крепост Сердика , от където се контролира положението в македонските земи.

При това положение Никифор I Геник организира многобройна войска и се насочва на север, с цел веднъж завинаги да се разправи с българската държава. Осъзнавайки, че трудно ще се противопостави на тази военна сила, и вероятно, за да запази страната си от опустошение, Крум предлага мир на ромеите. Никифор обаче нахлува в България, разгромява на два пъти български войски, след което опустошава столицата Плиска. Византийските нашественици се отдават на жестокости и грабеж, а Крум отново предлага мир на императора им. Получавайки пореден отказ, българският владетел укрепва старопланинските проходи и ги превръща в смъртоносни капани. На 26 юли 811 г. при Върбишкия проход българите устройват на византийците засада, от която се измъкват малцина. Сред убитите при жестокото възмездие е и самият император.

Тази победа дава тласък на по-нататъшна българска експанзия на юг за сметка на Византия, като българите поемат инициативата в двубоя с империята. Унизителният разгром трайно прекършва стремежа и възможността на Византия да унищожи българската държава. Битката е толкова значима, че се запечатва и във фолклора ни - всеки българин е употребявал приписвания от народа на кан Крум израз "Като не щеш мира, на ти секира".

През Възраждането битката при Върбишкия проход придобива легендарни измерения и се превръща в извор на национална гордост и средство в идеологическата борба с гръцката национална пропаганда сред българите. И до днес триумфът на кан Крум над Никифор е символ на величието на българската държава и войска, и на несломимия български дух!