Чат

неделя, 1 април 2012 г.

Кнезът *



Героят на този разказ  - кнез Иван Кулин - изцяло се отдава на борба за правата на своите сънародници. Като официален представител на българското население или пък като бунтовник, той постоянно се стреми да намали теглото на своя народ.

Роденият през 1805 г. в с. Медковец Иван Кулин с очите си вижда убийството на своя баща - също изявен харамия. Тогава макар само на шест години, той с брадва в ръка тръгва да отмъщава на насилниците, но е спрян от майка си. По-късно ще види как турците убиват и брат му. Това го кара да се отдаде на хайдутлук и да вземе участие в Берковското и Пиротското въстание от 1836 и 1837 г. През 40-те години на ХIX век Иван Кулин се издига и става кнез, а през 1847 г. и баш кнез на Ломската кааза. Той не само управлява справедливо и е уважаван от българите в каазата, но е и безкомпромисен и по отношение на турците, които насилват населението - на няколко пъти със сила изгонва злосторниците, които се опитват незаконно да се разпореждат в българските села. Полага усилия да извърши реформи и да улесни бита на селяните.

В българската история Иван Кулин остава най-вече с дейното си участие във Видинското въстание, за което сякаш се знае твърде малко, а в него участие вземат над 10 000 българи. Въстанието е част от поредицата бунтове в Северозападна България, избухнали през първата половина на XIX в. Докато през този период в останалата част на днешна България османската военно-ленна система търпи разложение и феодалните отношения постепенно биват заменени с капиталистически, в Северозападна България селяните търпят произволите на местните турски големци и биват облагани с непосилни данъци към местните феодали и турската хазна.

паметна плоча в Раковишкия манастир,
посветена на въстанието от 1850 г.

Въпреки липсата на достатъчна организация и на огнестрелно оръжие хиляди въстаници обсаждат Лом, насочват се към Видин, а предвожданите от Иван Кулин бунтовници в продължение на 10 дни държат под обсада здравата Белоградчишка крепост. Макар и потушено въстание постига значителен успех. Под заплаха от поредния конфликт с Русия Високата порта се съгласява на някои облекчения за селяните и дори приема тяхна делегация в Цариград, в която участва и Иван Кулин.

Веднъж попаднал в полезрението на турската власт Кулин става обект на непрестанни скалъпени обвинения и преследвания, на няколко пъти едва спасява живота си, което го кара да емигрира в Сърбия през 1852 г. Там той окончателно осъзнава необходимостта въоръжената борба на българския народ да се превърне от социално в политически обоснована битка с османския поробител. В Сърбия Кулин се свързва с други български революционери. Самият Георги Раковски високо ценял качествата на Иван Кулин, често кореспондира с него и му разкрива користните планове на сръбското правителство, целящо териториално разширение в български етнически територии.  Кулин е и един от помощниците на Раковски при организацията на Българската легия в Белград през 1862 г.

Последният голям подвиг на Иван Кулин е участието му в организираната от него Зайчарска чета. След предателството, което извършват по отношение на четата на Иван Кулин, сръбските власти продължават да го тормозят. Издават заповед, според която големият българин ежедневно трябва да се разписва в Зайчарското окръжно управление. Неспособен да издържи на подобно унижение, уморен от непрестанната борба и покрусен от страданието на народа си, на 20 юни 1870 г. големият български патриот Иван Кулин умира.

*кнез - длъжност, останала още от Втората българска държава и запазила се в някои региони чак до Освобождението. Старейшините и първенците от няколко съседни села избирали свои официален представител пред турската власт, които се грижел за реда, събирането на данъците и чиято дума имала особена тежест пред турските управници.