Чат

петък, 12 август 2011 г.

Монах, Книжовник, Изобретател, Революционер - Това е Матей Преображенски


Имайки предвид популярността на великия Васил Левски и заслужената обич и уважение, които народът ни изпитва към него, е странно, че толкова малко знаем за вероятно най-близкия му другар - Матей Преображенски.

През октомври 1828 г. в Ново село (Великотърновско) се ражда Моно Петров Сеизмонов. Едва 9-годишен остава сирак, а имотът на родителите му е разпилян между роднини и Моно е принуден да стане ратай. В периода 1846 - 1862 вече приел монашески сан и името Матей младият българин пребивава в различни манастири, най-известни от които са Дряновският и Преображенският. Същевременно се занимава с книжовна и просветителска дейност сред народа. Дори сам създава произведения.

Матей посещава и Атонския полуостров, където активно се самообразова - чете не само богословска и философска литература, а силно се интересува и от механика - по време на второто си пребиваване в Атон се опитва да построи воденица, задвижвана от морските вълни. Интересът му към иновациите го съпровожда през целия му живот - в Батошевския манастир изгражда мелница, задвижвана от пясък, конструира водна помпа, два модела пушки и дори прави опити за създаване на "вечен двигател"

Матей Преображенски е сякаш постоянно в движение - посещава светите места в Палестина, пътува до Русия, Бесарабия и Влашко. Неслучайно народът го нарича Миткалото от "миткам се" - скитам се. По време на пътуванията си той помага на българските селяни - лекува ги, разкрива им нови земеделски методи, дава им семена, образова ги.

1862 г. се оказва съдбоносна за монаха - той решава да се включи в Първата българска легия, където се запознава с Васил Левски, с когото по-късно ще пътуват из България, за да пробуждат народа за борба. Нещо повече - Матей Преображенски се превръща в един от най-доверените приятели на Апостола.

След разпускането на Първата българска легия през 1863 г, отец Матей застава начело на малка чета, която действа  в Западна Стара планина. В сражение с преследвачи четата побеждава, но жертва пада един от приятелите на отеца. От следващата година Матей Преображенски се захваща с активна просветителска дейност - става пътуващ книжар, просвещава селата в Търновско, открива читалища и организира земеделски стопанства. 

През февруари 1869 г. Матей Преображенски се среща с Левски и започва да му помага в организирането на комитети из страната, съпровожда го в обиколките, помага също и на Ангел Кънчев, поддържа непрестанна връзка с Апостола чак до трагичната му смърт. След обесването на Левски отец Матей Преображенски е един от малкото революционери, които не губят вяра в делото . Заедно със Стефан Стамболов полага усилия за заздравяване на революционната организация. Събира средства за изграждането на "комитетски хан" край родното му село. Именно в този хан през 1875 г. от "ухобол" умира големият български патриот Матей Преображенски, който до самия край на живота си остава обвързан с идеята за българската свобода.

Не само идеите за технически иновации на отеца са надскочили времето си, но и неговите философски разбирания, които съчетават в себе си Православието, тайните познания от Атонските библиотеки и силната любов към българския народ.

 "Каква полза, братя мои, ако казува някой, че вяра има, а дела - няма"
                                                                                                                        М.Преображенски