Чат

неделя, 7 август 2011 г.

Ангел Кънчев


Ангел Кънчев е една от най-ярките личности в революционната ни история и пример за подражание на патриоти като Захарий Стоянов.

Кънчев е роден в будния възрожденски град Трявна през 1850 г. Както пише за него З. Стоянов, той е "сиромашки син". Първоначално учи в родния си град, като негов учител е Петко Славейков. През 1860 г. семейството му се премества в Русе, където Кънчев продължава образованието си. Младият българин проявява особено усърдие, което кара местни граждани да му уредят обучение в Болградската гимназия. Благодарение на качествата си, завършва гимназията за кратко време, а междувременно у него все по-силно се проявява националното чувство и убеждението, че трябва да се включи в борбата за свобода на отечеството си. Следвайки тези си стремления, той се записва в Белградската артилерийска школа, като изхожда от идеята, че за бъдещата българска революция ще са необходими хора с военно образование. Ангел Кънчев разкрива своите качества и усърдие и в Белград и за кратко време се дипломира като артилерийски офицер.

В Белград младият патриот не се занимава единствено с образованието си, а също така се свързва с други революционно настроени родолюбци, сред които личат имената на Любен Каравелов, Васил Левски и Панайот Волов. Под влияние на тази среда се включва във Втората българска легия, а след нейното разпускане се оттегля в Румъния. Отвъд Дунав той демонстрира рано настъпилата у него политическа зрялост - едва 18-годишен отправя възвание към българския народ,  в което го призовава на борба срещу поробителя.

Разбирайки че емиграцията в Румъния не е готова да организира въстание, Кънчев се връща в Русе, където вижда, че и на българска земя подготовката за борба е крайно недостатъчна. За да не губи време, той отново се захваща с учение - издейства си от османското правителство да бъде изпратен в чешкото земеделско училище в Табор.

След като се завръща от Чехия, по покана на Каравелов, Кънчев се среща с Левски в Букурещ и се превръща в негов деен помощник. През 1871 г. той получава от Левски задачата да организира и разшири комитетската мрежа в Северна България.

На 5 март 1872 г. Ангел Кънчев бърза да премине на румънския бряг, тъй като трябва да съдейства за подготовката на общо събрание на революционната организация. Опитва се да се качи на парахода без паспорт, но най-вероятно е предаден и дейността му е разкрита на турските власти, заради което те го спират за щателна проверка. При опита си за бягство той опитва да окаже съпротива, но неуспешно (според З.Стоянов предателят, у когото Кънчев е преспал, е извадил от револвера на бунтовника повечето куршуми). Осъзнавайки обречеността си и факта, че след изтезания може да издаде ценна за комитетската мрежа информация, Ангел Кънчев извиква "Да живей България!". След това насочва револвера към черепа си, като се надява този път оръжието да произведе изстрел - това се и случва. Самоубийството прави голямо впечатление на цялото русенско гражданство, което в голямата си част не разбира мотивите на героя. Турското правителство обаче е особено загрижено, осъзнавайки, че смъртта на Кънчев е доказателство за назряващото бунтовно движение сред българите и най-вече за тяхната жертвоготовност.

На следващия ден се извършва тържественото погребение на героя, на което присъстват повечето русенски младежи - факт, който още повече озадачава турската власт. Ангел Кънчев е една от първите жертви на борбата, подета от Васил Левски, и е пример за пламенния и самоотвержен  патриотизъм на тогавашните революционери. Неговата смърт, за съжаление, поставя началото на серия от проблеми за революционната организация, които след по-малко от година ще доведат до нейното разпадане.