Като не щеш мира, на ти секира!

В своята хилядолетна история българската държава има редица талантливи владетели, които я водят към териториално разширение, политическо могъщество и културен възход. Малко са обаче тези, които оставят така трайна следа в паметта на народа, като кан Крум Страшни.

Историците считат, че Крум произхожда от т.нар. панонски българи, като поставя началото на династия, която управлява България вероятно до към края на Х век. При управлението на предшественика му - кан Кардам - проблемите от вътрешнополитическо естество, които сериозно застрашили съществуването на българската държава са окончателно преодолени, което позволява на Крум да предприеме териториална експанзия. През 805 г. българите, предвождани от Крум, покоряват аварите и така се оказват между двете най-могъщи империи през тази епоха - Франкската и Византийската.

През 807 г. византийският император, явно загрижен заради успехите на Крум, подготвя поход срещу България, който макар и неуспешен, дава повод на Крум да насочи българската експанзия на юг към византийските територии, като крайната цел е географската област Македония. През 809 г. Крум превзема изключително важната за Византия крепост Сердика , от където се контролира положението в македонските земи.

В тази ситуация Никифор I Геник организира многобройна войска и се насочва на север, с цел веднъж завинаги да се разправи с българската държава. Осъзнавайки, че трудно ще се противопостави на тази военна сила, и вероятно, за да запази страната си от опустошение, Крум предлага мир на ромеите. Никифор обаче нахлува в България, разгромява на два пъти български войски, след което опустошава столицата Плиска. Византийските нашественици се отдават на жестокости и грабеж, а Крум отново предлага мир на императора им. След като получава пореден отказ, българският владетел укрепва старопланинските проходи и ги превръща в смъртоносни капани. На 26 юли 811 г. при Върбишкия проход българите устройват на византийците засада, от която се измъкват малцина. Сред убитите при жестокото възмездие е и самият император.

Тази победа дава тласък на по-нататъшна българска експанзия на юг за сметка на Византия, като българите поемат инициативата в двубоя с империята. Унизителният разгром трайно прекършва стремежа и възможността на Византия да унищожи българската държава. Битката е толкова значима, че се запечатва и във фолклора ни - всеки българин е употребявал приписвания от народа на кан Крум израз "Като не щеш мира, на ти секира".

През Възраждането битката при Върбишкия проход придобива легендарни измерения и се превръща в извор на национална гордост и средство в идеологическата борба с гръцката национална пропаганда сред българите. И до днес триумфът на кан Крум над Никифор е символ на величието на българската държава и войска, и на несломимия български дух!

Прочети цялата статия

Пазителите на Народната памет: Част втора

По времето, когато Димитър полага усилия за утвърждаване на българския език в училищата и черквите, Константин, който учи в Русия, подготвя за издаване сборника с народни песни, събрани от братята. За съжаление така и не намира средства и меценати, желаещи да му помогнат в родолюбивото начинание. Този му неуспех го хвърля в меланхолични настроения, които раждат редица негови поетични произведения като например "Тъга за юг". 

При липсата на възможност за издаване на сборника в Русия, Константин Миладинов се обръща към големия хърватски патриот и приятел на българите -  католическия епископ Йосиф Щросмайер. Хърватинът приема на драго сърце да помогне за издаването на сборника, но поставя едно условие на Миладинов - държи сборникът да се напечата на кирилица (до този момент братя Миладинови са записвали българските песни с гръцки букви). Естествено Константин се съгласил и пренаписал песните на българската азбука. Така през 1861 г. се появява книгата „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861“

По това време обаче зла участ застига по-големия брат Димитър. Противопоставяйки се на фанариотите и тяхната асимилационна политика, той става жертва на клеветнически заговор, организиран от гръцкото духовенство. Турските власти го задържат и захвърлят в Цариградския затвор. За това нещастие Константин разбира едва шест месеца по-късно в Белград, на път за българските земи. Той веднага тръгва за османската столица, за да спаси Димитър, но също бива задържан и затворен. За патриотите се застъпват редица влиятелни личности, но напразно. През януари 1862 г. двамата братя угасват в Цариградския затвор.

Животът на братя Миладинови е отдаден изцяло на българския народ и неговата борба за духовна свобода. Безспорно най-значима следа в нашата история остава техният епохален сборник с народни песни, поговорки и сказания, превърнал се в настолна книга за изучаване не само на родния фолклор, но и на автентичния народен език. Техният дял в духовното осъзнаване на българите като отделна и значима нация е сравним единствено с това, което други двама братя - Грим - правят за възникването на модерната немска нация и култура. Вероятно най-точно обобщение за съдбата на стружките братя прави българският писател Георги Константинов:

...Тези, които въздигнаха в култ народното начало в историческия и духовния живот, които събраха най-хубавите песни и митове на българския народ, сами станаха герои на народни легенди и митове, а личната им съдба преля като неделима от съдбата на героите в народния епос...

Първата част от разказа за живота и делото на стружките братя.

Прочети цялата статия

Пазителите на Народната памет : Част първа

Най-истинската, живата и автентична памет на всеки народ е неговият фолклор. Песните, легендите, създадени от анонимния народен гений, съхраняват историческото битие, пречупвайки го през най-ценната гледна точка, а именно тази на обикновения човек. В епохата на възникване на европейските нации, народното творчество е и един неизчерпаем извор за националното културно развитие. Още по-важно, съдбоносно значение имат народните умотворения за балканските народи, принудени в продължения на векове да търпят чуждия гнет. Фолклорът им се превръща в изключително ефективно и често единствено съпротивително средство срещу асимилацията. Той се явява своеобразна "капсула на времето", съхраняваща език, култура, обичаи и изобщо национална идентичност.

Едни от първите български патриоти, които осъзнават красотата и важното значение на българския фолклор, са родените в Струга братя Димитър и Константин Миладинови.

По-големият Димитър се ражда през 1810 г., а Константин през 1830 г., няколко месеца след смъртта на баща им - грънчар, който въпреки немотията прави всичко възможно Димитър да получи добро образование. Първоначално го изпраща като послушник в манастир. Димитър, търсещ нови знания, след много перипетии завършва Охридското класно училище и успява да се запише в прочутата Янинска гимназия. Получил добро за времето си образование, той веднага се захваща с учителство, полага усилия да образова малкия си брат Константин, като успява да му уреди обучение в Атинския, а след това и в Московския университет.

През 1845 г. Димитър Миладинов се среща с руския езиковед Виктор Григорович, който пробужда у него любовта към българското народно творчество. От този момент двамата братя усърдно събират народни умотворения и древни български книги, разпръснати из македонските земи, решително се застъпват за въвеждането на българския език в училищата и богослуженията. Тази им дейност привлича вниманието и омразата на гръцкото духовенство, стремящо се да асимилира милионите българи в Македония. Въпреки съпротивата на фанариотите делото на братята е прегърнато от народа. Отвореното от Димитър в Кукуш през 1857 г. българско училище се посещава не само от деца, но и от възрастни занаятчии, жадни да изучат своето родно слово и да започнат да си служат с българските букви, вместо с чуждите гръцки...

Втората част от разказа за живота и делото на стружките братя.

Прочети цялата статия

Роди се и поведе ни в борба...обесен бе, но нивга не умря!

Днес се навършват 175 години от рождението на незабравимия, единствения, великия ВАСИЛ ЛЕВСКИ - Апостолът на българската свобода!

Дълбок поклон, дяконе! Никога няма да забравим делото и саможертвата ти!

Прочети цялата статия

Честит празник на българската писменост и култура!

Честит 24 май, българи!

Това е не просто празник, а тържество на духовността и културата! Поставяйки началото на прекрасната традиция на почит към своята култура и писменост, българският народ, едва измъкващ се от мрака на робството, доказа, че е достоен наследник на онази величава средновековна култура, която освети целия славянски и източноправославен свят! Десетилетия преди своето политическо освобождение, българският народ преоткри своето най-мощното оръжие - това на културата! Когато храбрата българска армия не успяваше да защити народа си, то светлината на делото на Светите Седмочисленици и техните последователи озаряваше пътя на българите! Защото не нещо друго, а именно самобитната българска култура спаси народа ни през вековете на страдания и гнет! Нещо повече - българската култура не просто съхрани нашия народ, но поведе към Православието и цивилизацията десетки народи, сред които които сръбския, украинския, руския и др.

Вярвам, че и в настоящето, устремени към науката, културата и духовността, ще преуспеем като народ!

Използвам повода, за да подкрепя инициативата на една от националните медии за употребата на кирилицата в интернет пространството. Пишете на кирилица, покажете уважение към езика си, към хората, с които общувате, и най-вече към себе си!

Прочети цялата статия

Кнезът *

Героят на този разказ  - кнез Иван Кулин - изцяло се отдава на борба за правата на своите сънародници. Като официален представител на българското население или пък като бунтовник, той постоянно се стреми да намали теглото на своя народ.

Роденият през 1805 г. в с. Медковец Иван Кулин с очите си вижда убийството на своя баща - също изявен харамия. Тогава макар само на шест години, той с брадва в ръка тръгва да отмъщава на насилниците, но е спрян от майка си. По-късно ще види как турците убиват и брат му. Това го кара да се отдаде на хайдутлук и да вземе участие в Берковското и Пиротското въстание от 1836 и 1837 г. През 40-те години на ХIX век Иван Кулин се издига и става кнез, а през 1847 г. и баш кнез на Ломската кааза. Той не само управлява справедливо и е уважаван от българите в каазата, но е и безкомпромисен и по отношение на турците, които насилват населението - на няколко пъти със сила изгонва злосторниците, които се опитват незаконно да се разпореждат в българските села. Полага усилия да извърши реформи и да улесни бита на селяните.

В българската история Иван Кулин остава най-вече с дейното си участие във Видинското въстание, за което сякаш се знае твърде малко, а в него участие вземат над 10 000 българи. Въстанието е част от поредицата бунтове в Северозападна България, избухнали през първата половина на XIX в. Докато през този период в останалата част на днешна България османската военно-ленна система търпи разложение и феодалните отношения постепенно биват заменени с капиталистически, в Северозападна България селяните търпят произволите на местните турски големци и биват облагани с непосилни данъци към местните феодали и турската хазна.

паметна плоча в Раковишкия манастир,
посветена на въстанието от 1850 г.

Въпреки липсата на достатъчна организация и на огнестрелно оръжие хиляди въстаници обсаждат Лом, насочват се към Видин, а предвожданите от Иван Кулин бунтовници в продължение на 10 дни държат под обсада здравата Белоградчишка крепост. Макар и потушено въстание постига значителен успех. Под заплаха от поредния конфликт с Русия Високата порта се съгласява на някои облекчения за селяните и дори приема тяхна делегация в Цариград, в която участва и Иван Кулин.

Веднъж попаднал в полезрението на турската власт Кулин става обект на непрестанни скалъпени обвинения и преследвания, на няколко пъти едва спасява живота си, което го кара да емигрира в Сърбия през 1852 г. Там той окончателно осъзнава необходимостта въоръжената борба на българския народ да се превърне от социално в политически обоснована битка с османския поробител. В Сърбия Кулин се свързва с други български революционери. Самият Георги Раковски високо ценял качествата на Иван Кулин, често кореспондира с него и му разкрива користните планове на сръбското правителство, целящо териториално разширение в български етнически територии.  Кулин е и един от помощниците на Раковски при организацията на Българската легия в Белград през 1862 г.

Последният голям подвиг на Иван Кулин е участието му в организираната от него Зайчарска чета. След предателството, което извършват по отношение на четата на Иван Кулин, сръбските власти продължават да го тормозят. Издават заповед, според която големият българин ежедневно трябва да се разписва в Зайчарското окръжно управление. Неспособен да издържи на подобно унижение, уморен от непрестанната борба и покрусен от страданието на народа си, на 20 юни 1870 г. големият български патриот Иван Кулин умира.

*кнез - длъжност, останала още от Втората българска държава и запазила се в някои региони чак до Освобождението. Старейшините и първенците от няколко съседни села избирали свои официален представител пред турската власт, които се грижел за реда, събирането на данъците и чиято дума имала особена тежест пред турските управници.

Прочети цялата статия